Подробен видео анализ

На тема: Най-смешното клипче в бг пространството, или „Как се отваря вино?“

Повечето от вас вече са се досетили за какво става дума, тъй като аз поех инициативата да го направя достояние до възможно най-много хора, имайки такава невероятна стойност във всяко едно отношение. НО, за тези, които не знаят, а и за да си припомнят другите, става дума за ето този бисер на домашно заснетите видеота:

Главни действащи лица: студенти от медицинския в софия, по-долу известни като Адидаса, Оператора и Домакина.

И така, след като всички вече са запознати с темата, да започваме с разсъжденията.

В първите секунди на клипчето се потвърждава загатнатата в заглавието му цел на участващите да отворят бутилка вино.  Това, което не става ясно обаче е, дали преди да се спрат на този краен, меко казано, метод, са изпробвали други начини, като например натикване на тапата в бутилката посредством химикал, ключ, брава на врата или други тънки и дълги предмети. Бърза проверка в нета предлага десетки други начини за отваряне на такава бутилка с подръчни средства при липсата на конвенционална отварача a.k.a. тирбушон. Вероятно съдържанието на други бутилки с винтови капачки, което е било изконсумирано преди заснемането на клипчето е попречило на трезвата преценка на младежите и ги е заблудило, че именно това е начинът за достигане до съдържанието на шишето. От репликите на участниците става ясно, че такъв вид отваряне на бутилка изисква сериозна подготовка, която явно главният действащ е изпълнил успешно и уверено съобщава, че е НАПЪЛНО ГОТОВ. Как успява да стане напълно готов (около секунда 00:07) за краткото време, което минава от даването на идеята за тоалетната чиния (секунди 00:01-00:02) подлага донякъде на съмнение горното твърдение, но важното е следствието, а именно, че всички са готови за този така чакан ритуал. За да стане ясно на драгия зрител на какво точно ще стане свидетел, изпълнителят ясно заявява, че те ОТВАРЯТ ВИНОТО, което, както се оказва в последствие, е долна лъжа. НО, да пристъпим именно към завръзката в това видео, а също така и повратен момент – секунди 13-14.  Тук гледащият за първи път изпада в шок примесен със смях от абослютно неочакваният развой на събитията!  След увереният удар на младежа с adidas-а, вместо очакваното отваряне на виното, от тоалетната чиния се отчупва значително парче и безцеремонно пада на земята с подобаващ звук. Не по-малко шокиранин от зрителя са и самите участници, съдейки по реакциите им овековечени в записа:  операторът очевидно има трудности да си поеме въздух заради напушилият го смях, който избива в нечленоразделни звуци, затова пък адидаса запазва моментно самообладание и отива да съобщи на собственика на тоалетната чиния(явно трети човек, останал извън кадър), че са счупили тоалетната му чиния.  В този момент се появяват и първите упреци за неизпълнената мисия от страна на оператора, а именно недвусмисленото „КАКВО НАПРАВИ ТИ ВЕ?“ премесено със смях. Тук явно прозрението удря адидаса и съкрошен той се свива под бремето на провала.  Неговите другари вместо да предложат рамо за утеха продължават с несдържимия си смях.  Операторът все още има трудности да възприеме истината („Какво стана тука ве??“), а след това направо отрича реалността („Не ве, не ве, въй божее!“). На заден фон се чува гласът на вероятният собственик, който също недоумява случилото се(„Как може да стане такова нещо?“) .  Положението е трагикомичено. Малко след това става ясно, че има и друг проблем, не се разбира какъв, но едно е сигурно, случващото се в момента е по-важно!  Операторът първи приема жестоката истина констатирайки на глас случилото се „Въйй направо са изкърти, човек!“ и проверявайки с ръка мястото, за по-сигурно(Око да види, ръка да пипне!).  И мозъкът на домакина явно не спи и той бързо предлага решение на проблема „Ще го залепим с капчица!“ Тази гениална на пръв поглед идея подобрява значително настроението му и дори запява песничката от рекламата на едноименният продукт.  Адидаса не губи време и веднага проверява дали решението е възможно, напасвайки отчупеното парче дружината стига до извода, че идеята си я бива „Ши стание, ши стани“, а след това операторът облекчен съобщава за улеснението на задачата им благодарение размера на отчупената част: „Хуу чи е едно голямо парче, иначе майката си е*ало човек!“  Много е важно в критични ситуации човек да намира неща, които да му дават утеха, че положението не е толкова лошо.  Тъй като гореспоменатата „Капчица“ не е налична в момента, домакинът взема нещата в свои ръце и предлага временно решение, изразяващо се в сваляне на едната част на капака с цел скриване на дупката и изразява задоволството си от резултата с едно звучно „ОП!“  НО!  Групата нито за миг не е забравила целта на упражението довела ги до тази проблемна ситуация, а именно, отварянето на виното. Затова с цел да довършат започнатото обмислят  удрянето на шишето в пластмасовата част.  Заражда се спор относно възможността действието да бъде извършено, според оператора това е невъзможно, но домакинът е убеден в обратното и дори показва мястото, което ще даде най-добър резултат при удряне. Все още несигурен, обаче, операторът изпитва здравината на структурата и с тревога съобщава лошата новина: „ОооОО, то поддава е!“  Отказващ да повярва, домакинът решава на свой ред да изпита тоалетната чиния, но явно прекомерната сила, която прилага на изделието води до отчупването на второ парче, а в отчаянието си операторът се опитва пост фактум да предупреди за опасността.  Това е и окончателният удар за момчетата и се налага да приемат факта, че първоначалната им мисия е провал, а вместо отворено вино имат само счупена тоалетна чиния.  Мъка и отчаяние струят от последните думи в клипчето „Майкооо, счупихме кенефа ве ей човек!“. Не само, че не се сдобиха с течността в бутилката, която в този момент им е по-нужна от всякога, а и трябва да понесат допълнителното разочарование от счупената тоалетна чиния. Не може човек да остане безпристрастен към съдбата на тези смели младежи. Поклон.

Допълнителни наблюдения и разсъждения:

Повечето хора първоначално, а и впоследствие, не се замислят за другият възможен развой на събитията, а именно, счупването на бутилката, а не на тоалетната чиния. Основният въпрос е: Щяха ли да получат виното?  Лично аз, съдейки по силата и наклона на удара, с който се срещнаха двата предмета, стигам до извода, че евентуално отчупване на гърлото на бутилката щеше да остави отвор достатъчно голям, за да изтече по-голямата част от съдържанието на бутилката на земята, преди да успее адидаса да я вдигне. Останалата част вероятно щеше да е замърсена с малки парченца стъкло, но е възможно да са имали цедка, чрез която да ги премахнат.

Повечето хора, също така, остават с впечатлението, че единственото забавно нещо е самото счупване в началото, тъй като заглушават със смеха си останалата част от клипчето и не обръщат внимание на репликите на героите, които всъщност предават на видеото дълбочина.  Набиват се на уши (?!?) диалектните форми на някои думи, основно използвани от оператора, които са подсилени от емоциите му в тази неочаквана ситуация.  Чест прави на този човек, че той е истински и не се притеснява да говори така, както му идва отвътре, и да го покаже на цяла България, когато можеше след инцидента да спре записа.  Трябва да се отбележи и факта, че след като клипчето е направено, предполагам е било взето единодушното решение на участниците то да бъде направено публично достояние. Каква безкористна постъпка! Похвала заслужават тези младежи, че поставят доброто настроение на съгражданите си пред това да запазят достойнството си. Колко хора са способни на такава саможертва? Не знам, но със сигурност са малцина!  Всички трябва да сме благодарни, че имаме честта да сме свидетели на това събитие!

Други:

Това ентри съдържа приблизително 1200 думи относно видеото, което е от 109 секунди, което прави по 10тина думи на секунда, хяхях.  Ако някой го е прочел, което дълбоко ме съмнява, то той е заслужил титлата „Почетен читател“ на моя блог.

За тези, които са прочели първите 2-3 реда и мислят, че има по-яко българско клипче и искат да ми го покажат, недейте, няма смисъл.

И да, наясно съм колко абсурдно излишно е всичко това, как на никой не му пука и т.н. и т.н.

THE END.

Facebook duh

Напоследък навсякъде се говори за фейсбук и се разискват всякакви неща свързани с него, та реших и аз да дам своя принос.

НО! Преди това! Трябва да предупредя, че получих информация, че човек четящ ентрита в този блог е претърпял временно умиране, по негови думи, така че моля да имате едно наум. ОК, сега обратно към историята.

Мисля да започна с хората, които се оплакват как приятелите им във фейсбук (за кратко ФБ) ги заливат постоянно с ненужна за тях информация, била тя от тестове, фармвили и други такива.  Хората от ФБ доста предвидливо, предполагам след първата вълна от такива оплаквания, са сложили HIDE функция, която даже ти дава избор какво да махнеш. Ако човекът като цяло не те вълнува, скриваш всичко негово. Тестовете са тъпи и не те интересуват? Скриваш тестовете. Фармвил не те интересува? Скриваш фармвил. И т.н. и т.н.,  дори не е да кажеш да отнема време или нещо такова, видиш ли нещо тъпо, цък в ъгъла и край.  Ама не, важното е да бучиш постоянно хората с какви глупости се занимавали(което ще направя малко по-долу). Ми нека да си се занимават като искат, имат свободно време, правят тестове, това че на някого не му харесват не е техен проблем.  Същото е и с нотификациите, с малко отделено време се изчистват всякаквите спамърски съобщения от всякакви applications.  Отделно може всеки да си сортира приятелите по групи и да си гледа за която група го интересува каквото си иска, въобще за тея въпроси е помислено достатъчно, ама не, хората си цъкат и им се излива всичко за всичките им 500 приятеля и после що било пълно с глупости.  NEEXT

Снимките. Без съмнение, снимките са това, от което хората най-много се интересуват в чуждите профили. Те са нещо като фейсбук валута.  Дотук добре, аз също обичам да разглеждам чужди снимки и редовлно lurk-вам профили на приятели и на приятели на приятели да гледам кой къде бил какво правил и т.н. , стандартното. Някои хора обаче губят границата на подходящото и неподходящото за качване във ФБ.  За някои твърде лични горе-долу мога да приема, че някои хора обичат да споделят повече с приятелите си, ама разни дето направо от апарата си цъкат UPLOAD ALL в новата папка за поредното събитие, come ooon…  Колко време може да отнеме да се махнат откровено неставащите снимки, на които не се вижда нищо,  твърде са тъмни, има отрязани глави или са напълно размазани.  Ясно, че никой не ме кара да ги гледам, ама на кого въобще му трябва да гледа такива снимки? Нито на качилия ги, нито на хората, които евентуално са на тях, ако въобще се разбира кой  кой е…  За снимките това е единственото май, не искам кой знае какво, пък и е за благото на всички, лол.  И сега към най-важното, което всъщност ме подтикна да напиша това ентри… ГРУПИТЕ!

ТА.. ГРУПИТЕ!

Понеже групите, както знаете, са много, ще ги разделя на няколко категории.

1. Групите за съвсем нормални неща, важащи за всички, a.k.a. CAPTAIN OBVIOUS!

Тук спадат всякакви от рода на ОБИЧАМ СЕСТРА СИ, ОБИЧАМ ДА СПЯ, ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ, РОДИТЕЛИТЕ СИ, ГАДЖЕТО СИ и т.н. , както и разбира се съответстващите отрицателни – МРАЗЯ ЛЪЖАТА, ЛИЦЕМЕРИЕТО, ТЪПИТЕ ХОРА, МАХМУРЛУКА etc.

Не, сериозно, не разбирам хората, които влизат в такива групи, мислят, че ако не го направят не важи за тях или просто според тях това е най-добрия начин да покажат на роднини и т.н., че ги обичат?  Нищо чудно, че имат по 70-80 групи, ако трябва да влизат в група за всичко, което мразят/обичат сигурно скоро ще са стотици.  Интересно ми е и какво са си мислели хората, които ги създават: „ОоОоо сега ще направя много яка група… хмм.. например..  МРАЗЯ БОЛКАТА.. супер, едва ли има много мазохисти в България, тая група ще е тотален хит, пускам!“   Други допълнения към колекцията биха били Обичам да съм здрав. Мразя смъртта. Мразя бедността/войната. Въобще има доста свободни, ако някой от четящите иска, позволявам му да използва идеите ми.

2.  Групи подкрепящи някакви каузи.

Добре, съгласен съм, имат значително по-голям смисъл от горните, показваш, че си пристрастен към нещо, ама ако трябва да сме честни… на кого му пука?  Особено някакви дето искат да съберат незнамсиколко хиляди хора. И какво като се съберат (което става в 0.01% от случаите)?  Никой, който има власт да промени нещо, за което някви хора пледират във фейсбук няма да влезе там да им намери групата или като му я покажат и да си каже ОМГ ИМА 10 000 ЧОВЕКА, КОИТО ГО ИСКАТ ТОВА! ДА СЕ ЗАЛАВЯМЕ ЗА РАБОТА, THIS IS SOME SERIOUS SHIT! ……..  Особено някои са просто пълен абсурд, чак е смешно. Сега тук могат да завалят някакви обвинения „На теб за нищо като не ти пука много ли си важен, а-у“ Ами не, пука ми за всякакви неща, ама  не намирам за нужно да го демонстратирам във ФЕЙСБУК, също както обичта си към въздуха.

3. Полезните групи

ДА, има и такива!  Някои дават полезна информация и updates за разни неща, други помагат за организация на истинска група хора за дадено събитие и прочее, хвала на такива групи!

4. Други

Мммм.. тук седят разните по-забавни и нестандартни групи, към които хората могат да принадлежат и дават някаква реална информация за човека, ако му разглеждаш профила.  За тях обаче всеки трябва да си направи труда да ги потърси в зависимост от интересите си, а не просто да цъкне след като някой друг се е добавил, затова май са рядкост сред повечето профили.

Хмм… май това е засега, за всеобсъждания и всеоплюван FARMVILLE мисля да напиша отделно ентри, защото ако не друго, то поне това заслужава, хяхя. И за финал едно комиксче по темата:

FFFFFUUUUUUUUUUU

Цял декември не съм поствал, сега ще има липсващ месец в архива… ужас!  За незапознатите сега е сесийно време, което донякъде оправдава липсата на ентрите (преди това беше празничното време на свой ред).  Бих казал, че ще гледам да се поправя и да поствам повече и по-редовно, но както знаем, от това  няма голям ефект, така че, когато напиша нещо – тогава!

ДАра-дуДАра-дудаРа-даРА-ДУдара

За моловете и българите

Още с навлизането на моловете, на чийто бум сме свидетели в момента, в нашето общество се оформиха три основни групи хора спрямо отношението им към моловете. Първото разделение е обичайното първично на харесващи и нехаресващи, което го има навсякъде и не е особено интересно за разглеждане. Първата група обаче, тази на харесващите се разделя на две по-малки такива, които ще наречем не съвсем точно – имащи и нямащи.

С отварянето на първите молове се появиха и първите шеги и закачки свързани с гореспоменатата подгрупа на нямащите. Предмет на тези шеги в повечето случаи е прехласването и предаването на моловете на един статут на едва ли не свято място, което по-добро от всичко досега и самото присъствие на човек в него му предава една по-модерна и даже яка светлина. Молът стана за много хора не място за пазаруване и развлечение, а забележителност, нещо като музей на бъдещето. И понеже входът там е по принцип е безплатен, посещаемостта е по-голяма от на всички истински музеи взети заедно.  Естествено за имащите нещата не стоят въобще така, те също се радват на моловете, все пак са от категорията „харесващи”, но го правят по свой собствен „имащ” начин. Те виждат в него практичността, удобното паркиране, наличието на супермаркет и всякакви други магазини, които могат да ти потрябват, както и храни и набор от забавления.

Не точно по темата, но вярно за доста хора

В основата на това разделение, този български феномен, както вероятно се досещате, е държавата. Или по-точно българската действителност. Причините за нея са много и се обсъждат постоянно навсякъде, така че няма да се спирам на тях. Ще се спра на връзката между нея и отношението на хората към моловете. Както казах по-горе, имащите гледат на мола от практичната му страна, те отиват, употребяват го според нуждите си и си заминават. Било то да напазаруват, нахранят или да гледат филм. Отиват там с ясна и конкретна цел. Една от тези цели, по характера си съвпада с целта на нямащите, но осъществяването става по друг начин. Имащите отиват да гледат филм в мола с цел да избягат за малко от реалността. Хората го правят постоянно защото е полезно и приятно, разбира се, било то чрез книги, филми, игри или излети в планината и т.н. В случая гледат филм, отиват, избягват от реалността, наслаждават се, връщат се и си заминават по живо по здраво, без никой да обръща внимание или да се шегува с това. Защо да се шегува човек с нещо толкова нормално като ходенето на кино ли? Защото същото нещо там правят и нямащите, но в техния случай това вече не е толкова нормално.  Защото за тях самото присъствие в мола е бягане от реалността. От панелките, от мръсните улици, казаните, кучетата, гъчкането в градския транспорт, чакането по опашки и т.н. Те не употребяват мола, както имащите, те го изживяват, както първите изживяват филмите, които гледат. И това всъщност не е смешно, а по-скоро тъжно. Тъжно е защото нещо, което трябва да е достъпно като месната бакалия, се оказва че за повечето хора е оазис сред градската сивота.  И когато по-горе казах, че е музей на бъдещето, всъщност исках да кажа, че е по-скоро музей на Европа. Хората са били из Европа, виждали са как е там и си представяха, че когато станем част от нея, изведнъж и тук ще стане така. И дано някой ден да стане, засега обаче, едно от много малкото неща, които са общо взето същите като в европа, това са моловете. И нямащите отиват там и се радват, как е чисто и приятно, лъскаво и украсено. И виждат по витрините същите неща, които са виждали из Европа и се чувстват добре, някой ден може би ще си купят нещо, ако поспестят. Но и разходката им стига, както имащите са доволни без да имат нещата, видяни във филма, така и те.  Имащите обаче протестират, нямащите им се пречкали, видиш ли, с безцелното си мотане им развалят удоволствието.  Това, което не осъзнават, е че без тях, удоволствието им щеше да е наполовина по-малко. На много малко хора би им било приятно да пазаруват в пуст магазин, където продавачките са в пъти повече от купувачите и следят всяко твое движение. На всеки му се е случвало и знае, че не е приятно. Още повече, когато си от нямащите и продаващите усещат още с влизането ти с досада и евентуално престорена учтивост изчакват заминаването ти, за да си проверят за 318-ти път фейсбука.

Естествено пръст в това имат и самите търговци, сякаш нарочно правят така, че стоките им да са достъпни само за подчертано имащите, работейки с трицифрови надценки и от време на време правещи „шокиращи” намаления, убеждавайки ни, че едва ли не ни подаряват невероятните си едноцветни тениски, които необичайно много приличат на обикновените едноцветни тениски продавани в магазини извън мола обаче…

Нарочно не споменах въздесъщата криза, която е временно явление вероятно доста по-краткотрайно от гореспоменатото.

Някои хора сигурно ще си кажат „ Е хайде сега, чак пък толкова, тоя го направи мола храма Господен” , на тях ще кажа: Честито, Вие сте от имащите! В крайна сметка, се оказва, че нямащите същност нямат в общия случай доста надценени и често непотребни материални кхъм.. блага. Идеята на всичко това беше не да кажа това е добро, това лошо, а хората да погледнат за момент и другата страна на нещата, преди да направят заключенията си.

Job on demand

Неведнъж тук е ставало дума за това, колко хмм.. фрустриращо може да е да се занимаваш цял живот с нещо, което не ти е съвсем присърце, но нямаш особен избор.  Няма какво да се лъжем, повечето хора не работят това, което наистина искат, дори да работят нещото, за което са учили, то често е избрано поради причини различни от „това искам да работя“, било то защото тази работа е престижна, печели се добре, трябва да поемеш семейния бизнес и т.н.  Разбира се, нямам нищо против всичко това, ясно е че за тази част от хората работата е начин да издържат себе си и семействата си и да си осигуряват каквото искат, а не начин на живот, така че ок, няма проблем, така е било така и ще бъде.

Нямаше ли да е хубаво обаче, ако човек можеше поне веднъж в живота си, за някакъв малък период от време, да работи мечтаната работа, да види дали наистина е както си е представял. Това именно е идеята на „Job on demand“ , поне както аз го виждам. Става дума за някаква фирма примерно, която има връзки във всякакви сфери и когато при тях отиде клиент и каже искам да работя едисикакво за 5 дена, те се свързват с когото трябва и му дават оферта.  Тук обаче идва един от основните проблеми. Понеже хората обикновено не са квалифицирани за своята работа мечта то се предполага, че работодателите нямат интерес да ги вземат на работа, било то и за 5 дена. Затова, както всички услуги, така и тази ще трябва да е платена. Проблемът е в това, че хората не мечтаят да са чистачи или сервитьори, а примерно балерини или DJ или някакви други яки работи, които генерират сравнително големи приходи, тоест евентуалните загуби, които ще трябва да компенсират слагайки теб на поста, ще наложат увеличение на цената. Сега не знам точно как би изглеждало ценообразуването на подобна услуга, но мога да си представя, че няма да е от евтините, но да приемем, че няма да е и само за богатите.

Както аз ги виждам, нещата изглеждат така, работи си човекът X нещо, заделя си по малко пари и след известно време, като реши, че е събрал максимумът, който би дал за подобно нещо, отива в дадената фирма и казва „Така и така, винаги съм искал да бъда футболист и да играя в Левски!“. От фирмата казват „Ок, до седмица ще имате оферта“ и след това се свързват с футболния съюз, с управата не Левски и т.н., с когото трябва, намират начина и след седмица казват „Може да стане, Левски играят със Скакавица за купата, предния мач са били 4:0 и нямат против да сложат в отбора един слаб играч, цената е 1000 лева“ , човекът X казва „Добре, супер“  договри ала-бала и готово, всички са доволни.  Сега ще кажете: „То има много хора които ще искат да играят в Левски за 1000 лева“ , първо – всичко е условно, колкото да дам пример, второ, ако има много, няма да е 1000 лева, а 10000 лева, ако трябва ще обявяват търг за мястото във всеки незначителен мач, това не е важно.  В друг мащаб някой богаташ може да иска да играе в Реал Мадрид примерно и да е готов да даде и един милион за участие в мач.   А някой друг пък, може да си плати да е пилот във Формула 1 за едно състезание, след съответна подготовка, разбира се, пък било то и в някои от малките отбори, на които колите им и без това често отпадат. Друг пример. На мен винаги ми се е струвало яко да си диригент, обаче не бих отделил незнамсиколко години в учене и практика, за да стана истински диригент. Затова пък бих дал определена сума за кратък курс и шанс да дирижирам истински оркестър (те така или иначе ще си свирят, както си знаят) на истински концерт, дори да е организиран само заради прищявката ми, все пак затова си плащам.  Има и по-лесно изпълними, например да караш багер, уговаряте се, пращат те някъде, инструктират те, копаеш каквото копаеш и си тръгваш доволен.

Добре де, някои няма да са въобще изпълними

Въобще възможностите са много, но човек не може сам да си ги осигури тези възможности, затова трябва да има предприятие с нужните хора и ресурси, да го предложат на потребителите.  Естествено, не за всички работи ще е възможно, никой няма да ти даде да оперираш човек или да си авиодиспечър, но в подобни случаи може поне да се осигури наблюдение на тези дейности.  Някои съществуващи примери за подобна практика са космическите туристи, 20 милиона и си в космоса,  естествено не може всеки, хората си минават през тежка подготовка.  Предполагам всеки може да се сети за поне една работа, за която би платил, да поработи поне малко, дори щастливците, на които им плащат, за да я вършат.

п.п. Ако Вие, който четете това, сте изпълнителен директор на голяма корпорация, или просто милионер, търсещ да инвестира пари в ново начинание и сте заинтригуван от гореописаната идея, моля свържете се с мен, с радост ще изчистя детайлите и ще се заема с управлението на екипа отговорен за изпълнението.

Pulling it off

Така и не намерих подходящ превод на български на горния израз, затова ще трябва в името на ентрито да го побългаря малко. Както и да е, за незапознатите, „to pull off something“ в смисъла, за който ще говоря, е да можеш да направиш нещо, но не само да си способен да го извършиш физически, ами и да ти подхожда един вид, да е в синхрон с твоята личност. Прозвуча малко сякаш е нещо мега възвишено, но се надявам по-долу да стане ясно.

Всеки човек има набор от неща, които може да pulloff-не, било то неща за казване, за правене, за обличане и т.н.  Някои от тези неща хората правят редовно в ежедневието си, други по-рядко, но когато ги направят, останалите ги считат за нормални за тях, защото са в зоната на нещата, които могат да pulloff-нат.  Примерно имаме човека X, за когото се знае, че е добър и културен и възпитан и в един слънчев ден по една или друга причина човекът X казва за някого „Тоя е ебати тъпото копеле!“ при което всички присъстващи се стъписват и споглеждат учудено. Защото човекът Х не може да pulloff-не подобна реплика. Той може да си я помисли, но ако я изкаже, реакцията е съвсем различна от тази когато някой друг, човекът Y, всеизвестен простак примерно, я каже. Човекът Y пък, макар и простак, също не може да pulloff-не всичко, не може примерно да направи забележка на някой, че е объркал нещо, защото кой е той, простака, че да поправя другите, абсурд. Но пък може да изказва всевъзможни коментари за другите, без те дори малко да се обидят, защото голяма работа, това е мнението на простака, не сме очаквали да каже друго…

Според мен е от особена важност всеки човек да има реална представа за това какво може да pulloff-не. Това понякога изисква известна доза експеримент, от време на време да пробваш неща които са леко извън характерната ти зона, после повече и така докато не стигнеш границата, което обикновено разбираш като вече си я преминал. Важното е да е в границите на умереното, а не изведнъж да хвърлиш някоя бомба и после нищо вече да не е същото. Защото работата е там, че хората често вътрешно не са такива, каквито са възприети в обществото, или поне не съвсем. В главата на човек мислите прииждат постоянно и не се съобразяват с това, какъв е статуса на човека сред околните. Работата на човека обаче е да отсее тези мисли и да реши кои могат да станат обществено достояние и кои по-добре да останат за него си.  На мен примерно ми се е случвало много пъти в различни ситуации да ми се иска да кажа нещо, което изречено от простака би било доста смешно,  но казано от мен ще е по-скоро „what?“ , демек не мога да го pulloff-на и единственото, което ми остава е да се посмея наум. Ако реша че нещо е по-скоро до границата често го казвам и дори да се окаже неподходящо поне си се посмивам наглас. Обичам когато се разсмивам, но да не се отклоняваме от темата.

Me pulling off хартиена торба с дупка  на главата + оливане.

Подобно е положението и с действията, примерно на така наречените „свалячи“  им е някак си от само себе си позволено да се държат по-дръзко и нахално с момичетата, задявайки ги(това звучи малко соц, лол) и в отговор получават неща от рода „офф, престани, ужасен си“ etc.  но ако някой без подобна слава пробва нещо такова отговорът ще е по-скоро „КВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ БЕ?“ + като екстра, прекъсване на всякакви взаимоотношения с дадения.  Същото се отнася и за неща, които хората правят като са пияни примерно, едни каквото и да направят сякаш всичко им е простено, защото, oh well, пиян е бил, други обаче явно заради имиджа си трябва да притежават някакъв свръх контрол, оverwrite-ващ пиянството, иначе отива коня у ряката(най-после имаше къде да използвам този израз).

Същото е и с дрехи, украшения, татуировки, пиърсинги и т.н. и т.н., човек веднъж влезе ли в образ, така да се каже, най-добре е да си седи в него, защото започне ли много да криви насам-натам изведнъж никъде не се вписва, а това определено не е ничия цел.  Сега някой ще каже „е добре, щом му идва отвътре на човек, той си е такъв, нали навсякъде ни казват БЪДИ СЕБЕ СИ!“ … well… това е то да бъдеш себе си, да бъдеш образа, който си си създал.. всъщност, понякога дори не си го създаваш сам, ама няма как, трябва да го поддържаш. Да бъдеш себе си не значи да изричаш всяка простотия, която ти хрумне, или дори да не е простотия, всъщност. Ако вземем пак простака от по-горе, примерно взема участие в разговор с някакъв адекватен коментар и какво? „на умен ли се правиш, а-у..“ Не става, стига човек да знае за себе си, че не е простак или че от време на време е, или каквото и да е, за което другите не знаят, няма проблем.  Важното е да има вътрешен мир, ААУуууУУуумММммМмм…

Имах и други примерни, но мисля че идеята стана ясна, ако някой иска, може да сподели в коментарите какво не е успял да pulloff-не (сякаш ще има коментари..)

Страховития ЪНДЪРГРАУНД!

Нямам предвид гангстери и други криминални лица, а чисто и просто подземните паркинги(паркинзи?). Може и да греша, разбира се, но съм останал с впечатлението, че повечето български шофьори все още имат някакъв скрит страх към подземните паркинги. Естествено никой уважаващ себе си шофьор не би признал, ако е така, понякога си е доста очевидно.  Когато няма избор, ясно, ще неще, шмугва се в паркинга. Когато има, обаче, както е примерно с mall Varna, хората искат ако може да спрат някъде отвън. Ако ще да е адския студ, дъжд, вятър, сняг и т.н., първо се пълни външният паркинг и после вече подземните нива (виж по-горе „няма избор“).  Не знам дали се дължи на по-кратките и някак по-несериозни шофьорски курсове през последните години или просто защото самите подземни паркинги са общо взето новост за българия и хората не са свикнали. Може би е заради самата им структура, тесни улички, множество колони, в кото можеш да се блъснеш/сурнеш,  както и множеството коли евентуално, тогава вече е кошмар.  Друга вероятна причина сигурно са филмите! Кажи-речи във всеки втори екшън има сцена в подземен паркинг, където гонят/убиват/блъскат някого или просто въртят далавери.

Почти съм сигурен, че така ги виждат.

Нищо чудно че хората имат едно наум преди да отидат в подобно място, все едно да отидеш в little Italy през 30-те и да си кажеш „Я този малък семеен ресторант с дебел барман и костюмирани мъже, неядящи нищо, изглежда уютно, хайде да хапнем тук“.

Лично аз, като един неактивен шофьор, също бих избегнал всячески влизането в подземен паркинг, но все пак за всичко си има първи път, така че когато това се случи, непременно ще докладвам (но най-вероятно няма).

Това е нещо като промо за новото ми гига ентри относно моловете, което няма нищо общо с паркингите им и ще види кибер свят най-вероятно по-късно тази седмица (и като казвам тази, имам предвид следващата).

Цената на щастието

Една от най-често срещаните сентенции в нашето консуматорско общество е „щастието не се купува с пари“ и други вариации на същото.  Интересното е, че обикновено хората, които го използват всъщност не могат да си позволят да пробват дали все пак може да се купи и затова го казват просто за лично успокоение. Честно казано не се сещам за богат човек, който да е казал в интервю „ами да много съм богат имам всякакви работи, ама щастието не се купува с пари“, което събужда някои съмнения, но по-добре да ги нямаме, очевидно нито аз, нито който губи време да чете това в момента се намира на яхтата си. (Ако все пак някой се намира на яхтата си и има опит от първа ръка за купуване на щастие нека постне коментар).

Колкото и да е странно обаче, това ентри няма точно тази тема за цел, просто това измислих за увод.  Та, идеята ми е за нещата, които хората си купуват в ежедневието, защото им носят някаква доза моментно щастие, било то за час, ден два или седмица.  Примерно шоколади, бири, джаджи, дрехи etc.  Всъщност, още по-конкретно, става дума за относителността на цената на различните дейности/предмети, които доставят споменатото щастие.  И как хората приемат едни неща за по-яки, а други за по-скучни в зависимост от това каква е паричната им стойност.  Примерно един човек си купува книга за 30 лева, прочита я за ден-два и това му доставя голямо удоволствие и е доволен, че го е направил и за него си е струвало. Друг обаче примерно за тези 30 лева кара бъги 2 часа и за него си е струвало също така, обаче нито единия би дал 30 лева за бъги, нито другия 30 лева за книгата. Добре, ще кажете, много ясно, хората имат различни вкусове и какво? Ами работата е там, че тези хора не отказват другото защото не им харесва въобще, а защото съотношението цена/удоволствие(щастие) не е приемлива за тях.  С други думи, първият би карал бъги за 10 лева,  а вторият би прочел книгата за 5 лева.  Да обаче цената няма как да е различна за двамата, защото единият винаги би бил недоволен, че другия плаща по-малко, при положение че получават едно и също. От друга страна обаче точно ако това беше възможно, би позволило предлагащите тези услуги/предмети да максимизират печалбата си, стига цената да не пада под себестойността. Т.е. идеалният вариант за предприемачите би бил потребителите да нямат контакт помежду си. Това звучи малко невъзможно, ама ако се замисли човек, каращите бъгита, мотори и т.н. рядко са в една среда с четящите книги вкъщи, така че може да се каже, че комуникация между двете групи липсва и при определени условия все пак може да се получи.  Същестуващ пример за подобно нещо са концертите, мачове и т.н., де факто всички получават едно и също нещо, обаче едни са там за 50 лева, други за 10 и макар че разликата в полученото в никакъв случай да не е 5 пъти, то все пак всички са доволни. Значи за концерт може, ама една дреха примерно не може мутресата да си я вземе за 100 лева, да се хвали пред приятелките си, а ти да си я вземеш за 30 лева, защото ти допада ама за повече просто не би я взел.  И понеже някой ще каже: е да, ама едните гледат от по-близо/по-удобни седалки etc., затова дават повече пари. Ами да, ама така и четящият като се качи на бъги ще кара внимателно с 30 и ще гледа да не се претрепе, докато другият ще фучи със 60 правейки скокове и т.н., демек преживяването е съвсем различно а цената си е една. Също и екстремистът няма да получи същото удоволствие от книгата защото няма да я оцени/разбере напълно.

Към тази тема ме насочи наборът ми от безсмислени на пръв поглед предмети, за които съм споменавал. Хората ги гледат и се чудят и викат „Добре и за какво ти е?“, защото са свикнали да приемат, че нещо може да ти дава щастие само ако го ползваш по предназначение, ако има такова. Някой като си купи картина, никой не го пита „И ся тая картина за кво ти е?“. Както хората се радват на картините си, така и аз се радвам на безсмислените си предмети, за които нямам предназначение. Не ги наричам изкуство в никакъв случай, просто давам пример за начинът на възприятие.  Останал съм с впечатлението, че повечето хора не си позволяват да си купуват такива неща главно заради отношението на другите. В крайна сметка всеки си има своите странности и стига да са в рамките на нормалното няма лошо да ги проявява понякога.  Това прозвуча малко като „Не гледайте коза на терасата си“, но както и да е.

Та, на кратко, ако имах 20 лева и трябваше да избирам между гумена топка и обувки PRADA и двете на цена 20 лева, но след това трябваше да седя 3 дена в празна стая, щях да си купя гумената топка.  Не съм сигурен дали това е правилното „на кратко“, но в момента не се сещам друго, така че това остава.

п.п. вероятно заглавието трябваше да е по-скоро „цената на удоволствието“, но ми се стори, че насочва в друга посока, която не отговаря точно на тематиката, затова го оставих така.

п.п.п. ..а и „цената на щастието“ със сигурност е по-търсена фраза в google, хяхя

п.п.п.п. Дълго ентри, OH YEAAH, първото сериозно за новото място, старите хора са казали, каквото ти е първото сериозно ентри, такива ще са ти цяла година.

п.п.п.п.п. Старите хора не са казвали подобно нещо.

парам-пам-пам-пам-пи

няма ентри:/

Но скоро ще има! и това го пиша само за да има нещо, което да ме накара да го напиша наистина скоро. Но може и да не стане така.. кой знае?

Ново място, нов късмет

ТАДАДАДАММММмМММмм….

BEHOLD! Новият дом на моя блог! Надявам се Ви харесва.

Промяната се наложи заради изчезването на предния хост, която, този път, ще е перманентна предполагам. Ако все пак бъде възстановен, ще постна там ентри насочващо евентуалните посетители насам. Добрата новина е, че несериозността на поддържащите bloghub-a ми беше известна и затова редовно си export-вах блога, та сега сравнително бързо успях да преместя всичко тук.  Други промени засега не се очакват, дано новото лице на блога ме вдъхнови да поствам по-често, но времето ще покаже.

Призовавам всички, които имат някъде линкове към блога ми, да ги актуализират към сегашния адрес.

Благодаря за вниманието.