this is getting annoying..

август 29, 2010

Вече не знам какво да кажа даже, явно времето наистина минава доста бързо, щом пак е края на месеца.  Добрата новина е, че с тези темпове докато се усетя ще е краят на септември, което винаги е добра новина. Но за съжаление все още не е.   Много неща се промениха през изминалия месец… . .. . ….. . . . … .. . .. не.  Хяхях, шокиращо.  Таа.. очевидно е, че блогокризата продължава, така че няма много какво друго да кажа за момента.   За компенсация слагам бонус картинка!

хммм..

юли 28, 2010

Well… so much with the юнско ентри, а това го пиша едва ли не само за да хвана юли.  Причината, която предполагам трябва да изясня пред хипотетичните ми читатели, всъщност не е съвсем ясна. От една страна времето сякаш минава по-бързо от обикновено и това е разтеглило периодите от 2 седмици на 2 месеца, от друга през това време почти не съм оставал до обичайното ми време за постване, когато тех ентри стъф нахлува в главата ми под формата на неподредени мисли за разни неща. А може и да е просто добрия стар мързел, а другите неща да са само за оправдание. Забелязъл съм, обаче, че при мен писането на ентрита е от типа „апетитът идва с яденето“, напиша ли едно, идва желание за още, обаче ако изпусна момента, апетитът постепенно изчезва и айде то минали 2 месеца, при което трябва да се накарам насила да постна нещо, защото знам как ще ми подейства. Разбира се тези с по 2-3 реда не се броят. Иначе изминалото време не мисля, че се отличава с нещо забележително, не че иначе отделям много внимание на нашумелите теми, но предполагам когато човек няма друго налично в момента, най-лесно е да се говори за тях. Може би и аз така трябва да правя, да поствам колко съм недоволен от един или друг министър/фирма/услуга etc. , както повечето в БЛОГОСФЕРАТА, ех от кога не се бях сещал за нея. Което ми напомня, че всъщност нямам особена идея за какво постват другите, не съм чел нищо от почти същото време.  Едва ли много се е променило и там де. Та така, мисля, че за нетематично ентри това се получи предълго, затова засега толкова. Ако теорията ми е вярна, може да има още скоро, ама вече спирам да заблуждавам хората(човекът) с подобни изказвания, защото е повече от очевидно, че няма смисъл от тях. Тарарараммм.

Майско ентри

май 28, 2010

Май май.. няма да има ентри за май. Но пък юни ще има 2! Поне!

п.п. може и да няма..

BG Банки и Бандити

април 26, 2010

В последните няколко месеца на няколко пъти се появаха новини за ограбени клонове на банки, един път ок, втори айде, ама на третия вече се замислих, както често правя.

Това, което всъщност ме подтикна да напиша цяло ентри по темата, беше разкритието, че една от банките е обрана от учителка с пистолет играчка!  Сега някои казват, че не била тя, други незнамсикакво, няма значение, обрана ли е банката, обрана е, никой не е прострелян, значи пистолета спокойно може да е бил играчка.  Работата е там, че човек като цяло е с нагласата, че такива неща в наше време не се случват. Всички сме гледали по уестърните как влизат бандитите с кърпите и казват давай тука парите, вземат ги и офейкват, ама сега в 21-ви век да се случва същото по кажи-речи същия начин, WTF?? Защо се случва това,  чудех се аз, докато пътувах в 94 седях на верандата си, пушейки лула и съзерцавайки залеза.

Отговорите са основно два: единият, разбира се, е защото хората нямат пари, а искат да имат много. Но това не е оправдание, защото винаги го е имало, както в България, така и навсякъде.

Другата причина, както вероятно е станало ясно от по-горе, е, че не е особено трудно.  И човек си казва, добре де, има вече всякакви технологии, камери, паник бутони, решетки, охрани и т.н.  Ами, има да, но всичко това струва пари, което по принцип не би трябвало да е проблем за банките, но тук се намесва БЪЛГАРСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ!!  А каква именно е тя? Ами такава, в която има толкова много клонове на банки, че най-вероятно има такъв по-близо до вас, отколкото е магазинът за хранителни стоки. А малко по-далеч има още един, на друга банка. В последните години се навъдиха толкова много клонове на банки, че чак е абсурдно.  Кажи-речи всяка нова сграда, била тя за офиси или жилищна, има на приземния етаж клон на някоя банка.  Ако няма нови сгради, ще се ремонтира някъде нещо и готово.  И какво обикновено има в тези клонове? Едно-две бюра за КРЕДИТНИ ИНСПЕКТОРИ, рафтчета със задължителните класьори, едно-две гишета/каси и един охранител с полагащият му се стол, ако има късмет може и цяло бюро.

https://i2.wp.com/www.sxc.hu/pic/m/g/gr/gravityx9/1095982_bank_of_the_old_west.jpg

Овча Купел 2, София, 2010 г.

На пръв поглед всичко е нормално. Уловката е какво се крие под думата „охранител“. В повечето случаи става дума мъж в пенсионна възраст, предполагам бивш военен/полицай, които има някаква мултифункционална роля, дава информация на клиентите, помага им да попълват формуляри, насочва ги към свободната каса и други такива, като се старае да изглежда сериозен и не пропуска да гледа подозрително хората с по-обемни дрехи/раницаа или нещо такова.  Звучи малко несериозно пазач на БАНКА да е човек, който може да получи инфаркт ако извикаш по-силно, както и да решиш кръстословица преди да е изкарал пистолета си от кобура при нужда.  Естествено, че може да има по-квалифициран човек за охрана, както и други по-добри мерки за сигурност, ама ако трябва това да се направи за всичките 327454 клона на дадената банка из страната, работата става дебела.  При положение, че всеки от тези клончета има оборот от максимум няколко хиляди лева на ден, естествено че на банките ще им е по-изгодно да не влагат средства в охрана. Плюс това 3-4 обира са си направо нищо отнесени към броя на банките.  От друга страна пък кой нормален човек, служител в банка, бил той охрана или друго, ще тръгне да се опъва на обирджията. Пука му истински ли е пистолета или воден, сигурно дори не натискат паник бутона, да не би да го разгневят, изчакват да минат 5-10 минути след като си тръгне, за всеки случай… и ги разбирам хората.  Сега тук идеята ми не е да подстрекавам хората да обират банки, напротив, все пак ги хващат после доколкото чувам, сега дали е заради професионализма на полицията, или заради „професионализма“  на обирджийте, това е друг въпрос.

Всъщност не съм сигурен какъв точно е въпросът, просто исках да отбележа, че тея банчици с достолепните си охрани са просто смешни и като чуете по новините за обрана банка да не си представяте кадри от американски екшъни.  Та така, ентри за април – checked!

random rants

март 13, 2010

Реших, че е крайно време и за мартенското ентри, не че ми е цел да пиша по едно на месец, но така или иначе така се случва последно време, няма какво да се залъгвам. И това го казвам, за да предизвикам съдбата и да се окаже, че ще има още много този месец. Едва ли. Та…

Първо! Кишата.. даа, всички се оплакват от кишата, псуват кишата, падат в кишата.. Кишата е много онеправдана. Много хора обичат снега, но никой не обича кишата. Да, щеше да е страхотно да трупа сняг, всичко да е бяло и красиво и после направо да изчезва без да става мокро и джвакащо. Даже скоро си мислех, нямаше ли да е готино ако снега не беше точно замръзнала вода, а нещо друго, и от това си състояние не преминаваше директно в пара.. Без киша, без преливащи реки и т.н. Щеше, ама не е. Кишата е неизбежна. Кишата е като махмурлука, но той поне в някои случаи може да се избегне.  Освен това, ако трябва да сме честни, ние сами си я правим. В природата няма киша, там снега просто си се топи, изтича си като вода я в почвата я в някое поточе. Но когато е в града, хората и колите мачкат снега, замърсяват го и го превръщат в киша, а после се оплакват.

Второ! Предполагам нещо за политиката трябва да е, но понеже не разбирам от политика мисля да не пиша затова, не че неразбирането ми от нещо ме спира по принцип, но мисля, че когато все пак пиша по тази тема, ще си заслужи отделно ентри, затова сега пас.

Трето! „Как е в София?“  Това е може би най-често задаваният ми въпрос когато се върна във Варна. „Как е в софия?“ Първо, или по-скоро 3.1. , това е някакъв неясен въпрос, времето ли как е, трафикът ли, хората ли, живота ли? Допускам, че е някаква смесица от всичко, затова си избирам на кое да отговоря, понякога казвам, че е студено, друг път, че е скучно или тъпо, защото 3.2. , а именно – аз не съм човекът, по когото може да се отсъди как върви живота в софия, пък бил той и студентския в частност, ям по 10 пъти на седмица по столове, не ходя по дискотеки и купони и единствените ми маршрути са до университета и гарата, как може да е? Не се оплаквам, все пак аз съм избрал да е така, просто това не е интересно и не е нещо, което хората очакват да чуят като ме питат, затова обикновено са малко разочаровани, че не съм разказал как с колегите сме се напили и сме правили понички с краден 94 в парк Мир и дружба. Но да не се отплесвам, моята гледна точка за живота в студентски е също тема на друго ентри.

Четвърто! Освен, че съм поизоставил блога си, поизоставих и така наречената БЛОГОСФЕРА като цяло, последно време не следя „любимите“ ми блогове с оплаквания от random услуга/обслужване/продукт и възхвали за други. Ще трябва да наваксам. Колкото до моите ентрита, не е толкова, че няма какво да пиша, просто повечето случаи са някакви малки неща, а някак си не ми изглежда добре да напиша 5 реда, хората(и под хората имам предвид единият ми читател… евентуално) ще дойдат и ще си кажат „ООо тоя написал ново ентри най-после“ и какво ще видят, 50 думи на кръст. Това си е направо шамар в лицето. Не мога да си позволя да удрям шамар в лицето на единствения си читател. Сигурно си мислите, че ако пиша по-кратки по-често, хората ще свикнат, но това ще значи само, че ще са намалили очакванията си, което не е хубаво. А и досегашните ми опити за редовно постване са били пълен провал, така че ситуацията ще е 5 реда за 3 седмици, т.е. връщаме се към шамара. Това, което написах сега, вероятно са доста глупости, но пък затова винаги пиша ентритата си по това време на денонощието и се старая да не ги чета на другия ден, или направо въобще.

п.п. Интересен факт е, че когато съм в настроение за блогване (блях), дори да нямам конкретна тема, пак мога да изпиша стотици думи за всякакви неща.

п.п.п. Да, това не беше интересен факт, но заедно с този втори послепис доказвам тезата си.

Out of the blank

февруари 15, 2010

Реших този път да се застраховам, че месеца няма да мине без нито едно ентри, макар да нямам идея какво ще пиша. Може да изпълня идеята за ентри на колегата Облаков, просто да пиша нещо не предварително измислено. ОК, here goes..

Първото нещо, което ми хрумна да напиша, беше, че вселената е огромна. Всеки път когато видя някъде сравнени размерите на земята спрямо други космични обекти като слънцето, слънчевата система, други системи и т.н. стигайки до купища галактики, освен обичайното чувство за това колко сме малки всъщност се появява и чувството с какви глупости се занимаваме постоянно: Има ли хляб? Имам ли чисти чорапи? Какво да ям?   Нах.. ние сме някаква прашинка мотаеща се из безкрайния космос, много важно има ли хляб.. Или поне така ми се струва първоначално.

Space or socks, it’s up to you!

Всъщност обаче, както за вселената няма значение какво ще ям, така и за мен в крайна сметка няма никакво значение, че вселената е безкрайна. Какво като е безкрайна? 99.9% от хората живеещи в момента най-вероятно няма да излязат в открития космос, камо ли да отидат до друга планета. За нещо повече и дума не може да става. Така че, какво от това, че всичко това е някъде там, гледаме от време на време разни наистина страхотни снимки, друг път документални филми с пресъздадени сцени от космоса, но всичко това не е по-различно от гледане на някой измислен филм. Това че нещо го има някъде не е съществено, ако то по никакъв начин не си взаимодейства с живота ти.  Със същия успех мога да приема Аватар или Star Wars за документални филми.  Да, знам, че са измислени, ама както в живота си никога няма да видя лазерен меч или звездата на смъртта, така и нещата от научно-популярните филми за космоса никога няма да ги видя. Просто някакви си неща, някъде, дали ще им обърнеш внимание, или не, все тая. Както нищо няма да ти стане, ако не изгледаш някой филм, така и всичко ще си е същото и без да знаеш, че има повече звезди в космоса, отколкото песачинки по всички плажове на земята. (Което ако човек се опита да си представи, го заболява главата, или поне при мен е така.) Има много сфери, за които е полезно в ежедневието да имаш знания, защото ти помагат за едно или друго нещо. Знанията свързани с космоса обаче не са от тях. Да, за някои хора космоса е супер интересен, включително и на мен(е не чак „супер“), но да знаеш много за космоса за мен не е много по-различно от това да знаеш тонове movie trivia. Дали ще се родят 3 или 5 звезди в млечния път тази година, или след всеки портокал ще умре човек, стойността на тези факти е кажи-речи еднаква.  Не казвам, че учените не трябва да се опитват да разберат произхода на вселената и да разработват нови технологии и т.н. , напротив, просто това е толкова далеч от обикновения човек, че и да не открият нищо, на никой няма да му направи впечатление (освен може би на хората, които финансират проучванията, което донякъде обяснява защо напоследък им режат парите, но това е друг въпрос).

Така че, поне докато не се разбере със сигурност, че комета ще удари земята или слънчево изригване ще отнесе атмосферата ни, изборът ми на чорапи и ядене си остава по-важен от вселената.

Подробен видео анализ

януари 22, 2010

На тема: Най-смешното клипче в бг пространството, или „Как се отваря вино?“

Повечето от вас вече са се досетили за какво става дума, тъй като аз поех инициативата да го направя достояние до възможно най-много хора, имайки такава невероятна стойност във всяко едно отношение. НО, за тези, които не знаят, а и за да си припомнят другите, става дума за ето този бисер на домашно заснетите видеота:

Главни действащи лица: студенти от медицинския в софия, по-долу известни като Адидаса, Оператора и Домакина.

И така, след като всички вече са запознати с темата, да започваме с разсъжденията.

В първите секунди на клипчето се потвърждава загатнатата в заглавието му цел на участващите да отворят бутилка вино.  Това, което не става ясно обаче е, дали преди да се спрат на този краен, меко казано, метод, са изпробвали други начини, като например натикване на тапата в бутилката посредством химикал, ключ, брава на врата или други тънки и дълги предмети. Бърза проверка в нета предлага десетки други начини за отваряне на такава бутилка с подръчни средства при липсата на конвенционална отварача a.k.a. тирбушон. Вероятно съдържанието на други бутилки с винтови капачки, което е било изконсумирано преди заснемането на клипчето е попречило на трезвата преценка на младежите и ги е заблудило, че именно това е начинът за достигане до съдържанието на шишето. От репликите на участниците става ясно, че такъв вид отваряне на бутилка изисква сериозна подготовка, която явно главният действащ е изпълнил успешно и уверено съобщава, че е НАПЪЛНО ГОТОВ. Как успява да стане напълно готов (около секунда 00:07) за краткото време, което минава от даването на идеята за тоалетната чиния (секунди 00:01-00:02) подлага донякъде на съмнение горното твърдение, но важното е следствието, а именно, че всички са готови за този така чакан ритуал. За да стане ясно на драгия зрител на какво точно ще стане свидетел, изпълнителят ясно заявява, че те ОТВАРЯТ ВИНОТО, което, както се оказва в последствие, е долна лъжа. НО, да пристъпим именно към завръзката в това видео, а също така и повратен момент – секунди 13-14.  Тук гледащият за първи път изпада в шок примесен със смях от абослютно неочакваният развой на събитията!  След увереният удар на младежа с adidas-а, вместо очакваното отваряне на виното, от тоалетната чиния се отчупва значително парче и безцеремонно пада на земята с подобаващ звук. Не по-малко шокиранин от зрителя са и самите участници, съдейки по реакциите им овековечени в записа:  операторът очевидно има трудности да си поеме въздух заради напушилият го смях, който избива в нечленоразделни звуци, затова пък адидаса запазва моментно самообладание и отива да съобщи на собственика на тоалетната чиния(явно трети човек, останал извън кадър), че са счупили тоалетната му чиния.  В този момент се появяват и първите упреци за неизпълнената мисия от страна на оператора, а именно недвусмисленото „КАКВО НАПРАВИ ТИ ВЕ?“ премесено със смях. Тук явно прозрението удря адидаса и съкрошен той се свива под бремето на провала.  Неговите другари вместо да предложат рамо за утеха продължават с несдържимия си смях.  Операторът все още има трудности да възприеме истината („Какво стана тука ве??“), а след това направо отрича реалността („Не ве, не ве, въй божее!“). На заден фон се чува гласът на вероятният собственик, който също недоумява случилото се(„Как може да стане такова нещо?“) .  Положението е трагикомичено. Малко след това става ясно, че има и друг проблем, не се разбира какъв, но едно е сигурно, случващото се в момента е по-важно!  Операторът първи приема жестоката истина констатирайки на глас случилото се „Въйй направо са изкърти, човек!“ и проверявайки с ръка мястото, за по-сигурно(Око да види, ръка да пипне!).  И мозъкът на домакина явно не спи и той бързо предлага решение на проблема „Ще го залепим с капчица!“ Тази гениална на пръв поглед идея подобрява значително настроението му и дори запява песничката от рекламата на едноименният продукт.  Адидаса не губи време и веднага проверява дали решението е възможно, напасвайки отчупеното парче дружината стига до извода, че идеята си я бива „Ши стание, ши стани“, а след това операторът облекчен съобщава за улеснението на задачата им благодарение размера на отчупената част: „Хуу чи е едно голямо парче, иначе майката си е*ало човек!“  Много е важно в критични ситуации човек да намира неща, които да му дават утеха, че положението не е толкова лошо.  Тъй като гореспоменатата „Капчица“ не е налична в момента, домакинът взема нещата в свои ръце и предлага временно решение, изразяващо се в сваляне на едната част на капака с цел скриване на дупката и изразява задоволството си от резултата с едно звучно „ОП!“  НО!  Групата нито за миг не е забравила целта на упражението довела ги до тази проблемна ситуация, а именно, отварянето на виното. Затова с цел да довършат започнатото обмислят  удрянето на шишето в пластмасовата част.  Заражда се спор относно възможността действието да бъде извършено, според оператора това е невъзможно, но домакинът е убеден в обратното и дори показва мястото, което ще даде най-добър резултат при удряне. Все още несигурен, обаче, операторът изпитва здравината на структурата и с тревога съобщава лошата новина: „ОооОО, то поддава е!“  Отказващ да повярва, домакинът решава на свой ред да изпита тоалетната чиния, но явно прекомерната сила, която прилага на изделието води до отчупването на второ парче, а в отчаянието си операторът се опитва пост фактум да предупреди за опасността.  Това е и окончателният удар за момчетата и се налага да приемат факта, че първоначалната им мисия е провал, а вместо отворено вино имат само счупена тоалетна чиния.  Мъка и отчаяние струят от последните думи в клипчето „Майкооо, счупихме кенефа ве ей човек!“. Не само, че не се сдобиха с течността в бутилката, която в този момент им е по-нужна от всякога, а и трябва да понесат допълнителното разочарование от счупената тоалетна чиния. Не може човек да остане безпристрастен към съдбата на тези смели младежи. Поклон.

Допълнителни наблюдения и разсъждения:

Повечето хора първоначално, а и впоследствие, не се замислят за другият възможен развой на събитията, а именно, счупването на бутилката, а не на тоалетната чиния. Основният въпрос е: Щяха ли да получат виното?  Лично аз, съдейки по силата и наклона на удара, с който се срещнаха двата предмета, стигам до извода, че евентуално отчупване на гърлото на бутилката щеше да остави отвор достатъчно голям, за да изтече по-голямата част от съдържанието на бутилката на земята, преди да успее адидаса да я вдигне. Останалата част вероятно щеше да е замърсена с малки парченца стъкло, но е възможно да са имали цедка, чрез която да ги премахнат.

Повечето хора, също така, остават с впечатлението, че единственото забавно нещо е самото счупване в началото, тъй като заглушават със смеха си останалата част от клипчето и не обръщат внимание на репликите на героите, които всъщност предават на видеото дълбочина.  Набиват се на уши (?!?) диалектните форми на някои думи, основно използвани от оператора, които са подсилени от емоциите му в тази неочаквана ситуация.  Чест прави на този човек, че той е истински и не се притеснява да говори така, както му идва отвътре, и да го покаже на цяла България, когато можеше след инцидента да спре записа.  Трябва да се отбележи и факта, че след като клипчето е направено, предполагам е било взето единодушното решение на участниците то да бъде направено публично достояние. Каква безкористна постъпка! Похвала заслужават тези младежи, че поставят доброто настроение на съгражданите си пред това да запазят достойнството си. Колко хора са способни на такава саможертва? Не знам, но със сигурност са малцина!  Всички трябва да сме благодарни, че имаме честта да сме свидетели на това събитие!

Други:

Това ентри съдържа приблизително 1200 думи относно видеото, което е от 109 секунди, което прави по 10тина думи на секунда, хяхях.  Ако някой го е прочел, което дълбоко ме съмнява, то той е заслужил титлата „Почетен читател“ на моя блог.

За тези, които са прочели първите 2-3 реда и мислят, че има по-яко българско клипче и искат да ми го покажат, недейте, няма смисъл.

И да, наясно съм колко абсурдно излишно е всичко това, как на никой не му пука и т.н. и т.н.

THE END.

Facebook duh

януари 17, 2010

Напоследък навсякъде се говори за фейсбук и се разискват всякакви неща свързани с него, та реших и аз да дам своя принос.

НО! Преди това! Трябва да предупредя, че получих информация, че човек четящ ентрита в този блог е претърпял временно умиране, по негови думи, така че моля да имате едно наум. ОК, сега обратно към историята.

Мисля да започна с хората, които се оплакват как приятелите им във фейсбук (за кратко ФБ) ги заливат постоянно с ненужна за тях информация, била тя от тестове, фармвили и други такива.  Хората от ФБ доста предвидливо, предполагам след първата вълна от такива оплаквания, са сложили HIDE функция, която даже ти дава избор какво да махнеш. Ако човекът като цяло не те вълнува, скриваш всичко негово. Тестовете са тъпи и не те интересуват? Скриваш тестовете. Фармвил не те интересува? Скриваш фармвил. И т.н. и т.н.,  дори не е да кажеш да отнема време или нещо такова, видиш ли нещо тъпо, цък в ъгъла и край.  Ама не, важното е да бучиш постоянно хората с какви глупости се занимавали(което ще направя малко по-долу). Ми нека да си се занимават като искат, имат свободно време, правят тестове, това че на някого не му харесват не е техен проблем.  Същото е и с нотификациите, с малко отделено време се изчистват всякаквите спамърски съобщения от всякакви applications.  Отделно може всеки да си сортира приятелите по групи и да си гледа за която група го интересува каквото си иска, въобще за тея въпроси е помислено достатъчно, ама не, хората си цъкат и им се излива всичко за всичките им 500 приятеля и после що било пълно с глупости.  NEEXT

Снимките. Без съмнение, снимките са това, от което хората най-много се интересуват в чуждите профили. Те са нещо като фейсбук валута.  Дотук добре, аз също обичам да разглеждам чужди снимки и редовлно lurk-вам профили на приятели и на приятели на приятели да гледам кой къде бил какво правил и т.н. , стандартното. Някои хора обаче губят границата на подходящото и неподходящото за качване във ФБ.  За някои твърде лични горе-долу мога да приема, че някои хора обичат да споделят повече с приятелите си, ама разни дето направо от апарата си цъкат UPLOAD ALL в новата папка за поредното събитие, come ooon…  Колко време може да отнеме да се махнат откровено неставащите снимки, на които не се вижда нищо,  твърде са тъмни, има отрязани глави или са напълно размазани.  Ясно, че никой не ме кара да ги гледам, ама на кого въобще му трябва да гледа такива снимки? Нито на качилия ги, нито на хората, които евентуално са на тях, ако въобще се разбира кой  кой е…  За снимките това е единственото май, не искам кой знае какво, пък и е за благото на всички, лол.  И сега към най-важното, което всъщност ме подтикна да напиша това ентри… ГРУПИТЕ!

ТА.. ГРУПИТЕ!

Понеже групите, както знаете, са много, ще ги разделя на няколко категории.

1. Групите за съвсем нормални неща, важащи за всички, a.k.a. CAPTAIN OBVIOUS!

Тук спадат всякакви от рода на ОБИЧАМ СЕСТРА СИ, ОБИЧАМ ДА СПЯ, ОБИЧАМ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ, РОДИТЕЛИТЕ СИ, ГАДЖЕТО СИ и т.н. , както и разбира се съответстващите отрицателни – МРАЗЯ ЛЪЖАТА, ЛИЦЕМЕРИЕТО, ТЪПИТЕ ХОРА, МАХМУРЛУКА etc.

Не, сериозно, не разбирам хората, които влизат в такива групи, мислят, че ако не го направят не важи за тях или просто според тях това е най-добрия начин да покажат на роднини и т.н., че ги обичат?  Нищо чудно, че имат по 70-80 групи, ако трябва да влизат в група за всичко, което мразят/обичат сигурно скоро ще са стотици.  Интересно ми е и какво са си мислели хората, които ги създават: „ОоОоо сега ще направя много яка група… хмм.. например..  МРАЗЯ БОЛКАТА.. супер, едва ли има много мазохисти в България, тая група ще е тотален хит, пускам!“   Други допълнения към колекцията биха били Обичам да съм здрав. Мразя смъртта. Мразя бедността/войната. Въобще има доста свободни, ако някой от четящите иска, позволявам му да използва идеите ми.

2.  Групи подкрепящи някакви каузи.

Добре, съгласен съм, имат значително по-голям смисъл от горните, показваш, че си пристрастен към нещо, ама ако трябва да сме честни… на кого му пука?  Особено някакви дето искат да съберат незнамсиколко хиляди хора. И какво като се съберат (което става в 0.01% от случаите)?  Никой, който има власт да промени нещо, за което някви хора пледират във фейсбук няма да влезе там да им намери групата или като му я покажат и да си каже ОМГ ИМА 10 000 ЧОВЕКА, КОИТО ГО ИСКАТ ТОВА! ДА СЕ ЗАЛАВЯМЕ ЗА РАБОТА, THIS IS SOME SERIOUS SHIT! ……..  Особено някои са просто пълен абсурд, чак е смешно. Сега тук могат да завалят някакви обвинения „На теб за нищо като не ти пука много ли си важен, а-у“ Ами не, пука ми за всякакви неща, ама  не намирам за нужно да го демонстратирам във ФЕЙСБУК, също както обичта си към въздуха.

3. Полезните групи

ДА, има и такива!  Някои дават полезна информация и updates за разни неща, други помагат за организация на истинска група хора за дадено събитие и прочее, хвала на такива групи!

4. Други

Мммм.. тук седят разните по-забавни и нестандартни групи, към които хората могат да принадлежат и дават някаква реална информация за човека, ако му разглеждаш профила.  За тях обаче всеки трябва да си направи труда да ги потърси в зависимост от интересите си, а не просто да цъкне след като някой друг се е добавил, затова май са рядкост сред повечето профили.

Хмм… май това е засега, за всеобсъждания и всеоплюван FARMVILLE мисля да напиша отделно ентри, защото ако не друго, то поне това заслужава, хяхя. И за финал едно комиксче по темата:

FFFFFUUUUUUUUUUU

януари 8, 2010

Цял декември не съм поствал, сега ще има липсващ месец в архива… ужас!  За незапознатите сега е сесийно време, което донякъде оправдава липсата на ентрите (преди това беше празничното време на свой ред).  Бих казал, че ще гледам да се поправя и да поствам повече и по-редовно, но както знаем, от това  няма голям ефект, така че, когато напиша нещо – тогава!

ДАра-дуДАра-дудаРа-даРА-ДУдара

За моловете и българите

ноември 26, 2009

Още с навлизането на моловете, на чийто бум сме свидетели в момента, в нашето общество се оформиха три основни групи хора спрямо отношението им към моловете. Първото разделение е обичайното първично на харесващи и нехаресващи, което го има навсякъде и не е особено интересно за разглеждане. Първата група обаче, тази на харесващите се разделя на две по-малки такива, които ще наречем не съвсем точно – имащи и нямащи.

С отварянето на първите молове се появиха и първите шеги и закачки свързани с гореспоменатата подгрупа на нямащите. Предмет на тези шеги в повечето случаи е прехласването и предаването на моловете на един статут на едва ли не свято място, което по-добро от всичко досега и самото присъствие на човек в него му предава една по-модерна и даже яка светлина. Молът стана за много хора не място за пазаруване и развлечение, а забележителност, нещо като музей на бъдещето. И понеже входът там е по принцип е безплатен, посещаемостта е по-голяма от на всички истински музеи взети заедно.  Естествено за имащите нещата не стоят въобще така, те също се радват на моловете, все пак са от категорията „харесващи”, но го правят по свой собствен „имащ” начин. Те виждат в него практичността, удобното паркиране, наличието на супермаркет и всякакви други магазини, които могат да ти потрябват, както и храни и набор от забавления.

Не точно по темата, но вярно за доста хора

В основата на това разделение, този български феномен, както вероятно се досещате, е държавата. Или по-точно българската действителност. Причините за нея са много и се обсъждат постоянно навсякъде, така че няма да се спирам на тях. Ще се спра на връзката между нея и отношението на хората към моловете. Както казах по-горе, имащите гледат на мола от практичната му страна, те отиват, употребяват го според нуждите си и си заминават. Било то да напазаруват, нахранят или да гледат филм. Отиват там с ясна и конкретна цел. Една от тези цели, по характера си съвпада с целта на нямащите, но осъществяването става по друг начин. Имащите отиват да гледат филм в мола с цел да избягат за малко от реалността. Хората го правят постоянно защото е полезно и приятно, разбира се, било то чрез книги, филми, игри или излети в планината и т.н. В случая гледат филм, отиват, избягват от реалността, наслаждават се, връщат се и си заминават по живо по здраво, без никой да обръща внимание или да се шегува с това. Защо да се шегува човек с нещо толкова нормално като ходенето на кино ли? Защото същото нещо там правят и нямащите, но в техния случай това вече не е толкова нормално.  Защото за тях самото присъствие в мола е бягане от реалността. От панелките, от мръсните улици, казаните, кучетата, гъчкането в градския транспорт, чакането по опашки и т.н. Те не употребяват мола, както имащите, те го изживяват, както първите изживяват филмите, които гледат. И това всъщност не е смешно, а по-скоро тъжно. Тъжно е защото нещо, което трябва да е достъпно като месната бакалия, се оказва че за повечето хора е оазис сред градската сивота.  И когато по-горе казах, че е музей на бъдещето, всъщност исках да кажа, че е по-скоро музей на Европа. Хората са били из Европа, виждали са как е там и си представяха, че когато станем част от нея, изведнъж и тук ще стане така. И дано някой ден да стане, засега обаче, едно от много малкото неща, които са общо взето същите като в европа, това са моловете. И нямащите отиват там и се радват, как е чисто и приятно, лъскаво и украсено. И виждат по витрините същите неща, които са виждали из Европа и се чувстват добре, някой ден може би ще си купят нещо, ако поспестят. Но и разходката им стига, както имащите са доволни без да имат нещата, видяни във филма, така и те.  Имащите обаче протестират, нямащите им се пречкали, видиш ли, с безцелното си мотане им развалят удоволствието.  Това, което не осъзнават, е че без тях, удоволствието им щеше да е наполовина по-малко. На много малко хора би им било приятно да пазаруват в пуст магазин, където продавачките са в пъти повече от купувачите и следят всяко твое движение. На всеки му се е случвало и знае, че не е приятно. Още повече, когато си от нямащите и продаващите усещат още с влизането ти с досада и евентуално престорена учтивост изчакват заминаването ти, за да си проверят за 318-ти път фейсбука.

Естествено пръст в това имат и самите търговци, сякаш нарочно правят така, че стоките им да са достъпни само за подчертано имащите, работейки с трицифрови надценки и от време на време правещи „шокиращи” намаления, убеждавайки ни, че едва ли не ни подаряват невероятните си едноцветни тениски, които необичайно много приличат на обикновените едноцветни тениски продавани в магазини извън мола обаче…

Нарочно не споменах въздесъщата криза, която е временно явление вероятно доста по-краткотрайно от гореспоменатото.

Някои хора сигурно ще си кажат „ Е хайде сега, чак пък толкова, тоя го направи мола храма Господен” , на тях ще кажа: Честито, Вие сте от имащите! В крайна сметка, се оказва, че нямащите същност нямат в общия случай доста надценени и често непотребни материални кхъм.. блага. Идеята на всичко това беше не да кажа това е добро, това лошо, а хората да погледнат за момент и другата страна на нещата, преди да направят заключенията си.