умен winamp

     Не знам дали е всеобщо известно, тоест дали някъде в readme-то на winamp-a го пише, но имам чувството, макар да не съм 100% сигурен, че winamp-а помни кви песни си пускал примерно направо от jump-а и когато пускаш често някоя песен, с течение на времето и той започва да я пуска по-често, когато е оставен на random. Напримен нашият уинамп почти всеки ден, да не кажа баш всеки, когато е стои пуснат за по-дълго, пуска песента на Smokie – Living Next Door To Alice, която не помня да ми е била любима или нещо такова по някое време, че да съм си я пускал, ама понеже не я сменям, когато го направи, и явно си я харесва, и си ни я пуска редовно, лол 🙂 също и една песен на горан брегович пуска доста често пак така.. иначе разни нови, които често си пускаме, също свиква с тях и започва и той(уинампа) да ги пуска по-често, а сигурно има и песни, които не съм слушал въобще….  странно.. ако някой друг е забелязал подобна аномалия (закономерност?) да съобщи, интересно ми е дали е само при мен:Д хахах…..

дойчо дойчооо….

Убер скуката тази вечер ме накара да направя нещо, което отдавна се каня, но все отлагах, а именно, да проверя къде и как може да се кандидатства в германия за архитектура, предвид шансовете ми да успея в софия, не е зле да съм подготвен за евентуално ходене там… След кратка справка с гуугъл се озовах на сайт с прилежен списък на университетите, които имат гореспоменатата специалност, оказа се че те са 76 (!) на брой, което си е доста, както и да го погледнеш:) Те съответно са разпределени в поне 70 различни града из цяла Германия, така че не е като да нямаш избор… естествено нямах намерение да се ровя из сайта на всеки един от тях, затова повечето ги подминах и се спрях на Fachhochschule Frankfurt/ Main, защо точно там ли? Ами защото Франкфурт е голям град, модерен, ала бала, и… има яко летище(!) мда, аз се кефя на летища по принцип, а франкфуртското е едно от трите в германия, на което съм бил, и така доста ме кефи:) то естествено има малко общо с университета, но това е друг въпрос…
Няма да е зле да проуча измежду познати къде как стоят нещата с квартири, общежития, къде има повечко българи и разни такива, щото тва е важно:) Ся обаче ми напомниха че от 2007-ма дигат цените на обучението там, и то доста, къде 500 евро на семестър , което си е … солено.. + няквата издръжка там храна и тн, като цяло излиза по-скъпо от колкото да уча тука в свободния, аххаха, така че, трябва и това да го имам предвид…
Преоритета на тея унита е , че в повечето се влиза без изпит, пращаш няквите документи там, някъде евентуално искат и рисунки да пратиш и те вече си решават дали да те вземат.. а тук е баш обратното, дават на изпита адските задачи и не по-малко гадни такива на изпитите по рисуване и… на далите хиляди левове за подготовка(уроци,курсове,уроци,курсове,уроци) или просто далите ги да ги приемат, честито… аз ще разчитам явно на таланта(?!?) си и някъв невиждан късмет сигурно… сетих се за „your choice is your half chance“ което смятам да е тема на едно от следващите ми ентрита, така че, очаквайте! :Д

дойчо дойчооо….

Убер скуката тази вечер ме накара да направя нещо, което отдавна се каня, но все отлагах, а именно, да проверя къде и как може да се кандидатства в германия за архитектура, предвид шансовете ми да успея в софия, не е зле да съм подготвен за евентуално ходене там… След кратка справка с гуугъл се озовах на сайт с прилежен списък на университетите, които имат гореспоменатата специалност, оказа се че те са 76 (!) на брой, което си е доста, както и да го погледнеш:) Те съответно са разпределени в поне 70 различни града из цяла Германия, така че не е като да нямаш избор… естествено нямах намерение да се ровя из сайта на всеки един от тях, затова повечето ги подминах и се спрях на Fachhochschule Frankfurt/ Main, защо точно там ли? Ами защото Франкфурт е голям град, модерен, ала бала, и… има яко летище(!) мда, аз се кефя на летища по принцип, а франкфуртското е едно от трите в германия, на което съм бил, и така доста ме кефи:) то естествено има малко общо с университета, но това е друг въпрос…
Няма да е зле да проуча измежду познати къде как стоят нещата с квартири, общежития, къде има повечко българи и разни такива, щото тва е важно:) Ся обаче ми напомниха че от 2007-ма дигат цените на обучението там, и то доста, къде 500 евро на семестър , което си е … солено.. + няквата издръжка там храна и тн, като цяло излиза по-скъпо от колкото да уча тука в свободния, аххаха, така че, трябва и това да го имам предвид…
Преоритета на тея унита е , че в повечето се влиза без изпит, пращаш няквите документи там, някъде евентуално искат и рисунки да пратиш и те вече си решават дали да те вземат.. а тук е баш обратното, дават на изпита адските задачи и не по-малко гадни такива на изпитите по рисуване и… на далите хиляди левове за подготовка(уроци,курсове,уроци,курсове,уроци) или просто далите ги да ги приемат, честито… аз ще разчитам явно на таланта(?!?) си и някъв невиждан късмет сигурно… сетих се за „your choice is your half chance“ което смятам да е тема на едно от следващите ми ентрита, така че, очаквайте! :Д

ZOFH

нем, това не е съкращение, просто натиснах разни клавиши за да има някво заглавие..
петък вечер, нещо ми е тъпо и викам да напиша разни работи, гледах кви теми има, ама нещо не ми се пише по тях, трябва да обмислям и тн, пък ся просто ей така. Това, което ме вълнува сега е, че утре май ще трябва да ходя сам да купувам подаръци за четерима рожденника, и то от името на 14 човека… не един, не двама, а четирима! пфф, дано да се намери поня някой за компания, сигурно и на вас (читателите:)) ви се е случвало, всички дават пари но някак си се оказват много заети и остават 1-2ма човека, които никой не ги пита заети ли са или не, но трябва да купят подарък, и то такъв, че освен на рождениците, да се хареса и на далите пари… е, признавам, че в случая аз може би съм най-свободният човек, но това не значи че ми се мотае из магазините в търсене на подаръци, които даже нямам идея какви да са, щото за разлика от парите, никой не дава конкретна идея, а само подхвърлят нещо от рода „ае изберете нещо там, гледайте да не е някъв боклук“ примерно… да, мерси за съвета, сякаш иначе щях да купя ултимативни простотии за подаръци, в подобни случай, просто другите да си гледат важните дела.. квото реша, тва ще купя и ако останат пари, ще си ги изхарча сам с кеф, ебати… По принцип нямам нищо против да ходя за подарък, но като ще е общ, по-добре да има повече от едно мнение, все пак, но от друга страна, ако отида сам и купя разни неща, които после се харесат на рождениците, познайте кой ще бъде доволен :Д мдамм, само аз, но ако не ги харесат, веднага обвинявам другите, че никой не е дошъл с мен, хяхяхяхях… ако някой случайно се чуди как така имам 4ма познати които да празнуват заедно, тоо… не знам, така се случи, че в класа има трима човека на една дата и един 2 дена след тях, и понеже около 1ви ноември винаги има повечко почивни дни и се ходи някъде извън града, то и тази година ще се ходи и там ще се празнува съответно, поне алкохолът е от тях:) а като е станало дума за подаръци, да спомена моята теория, за това, какви трябва да са те, та значи, според мен, идеалният подарък е нещо, което получателят иска, но за което не би дал пари, дори и да ги има.. за пример ще дам, подаръкът ми за рождения ден, а именно, двата тома ( том 1, том 2 ) на „Хиляда и една нощ“ , но луксозното издание на Труд, 35 лева парчето… всъщност седмицата преди рд-то ми като търсехме друг подарък, в една книжарница, се заплеснах по тях, и така са разбрали, та става дума, че тея книги, не само тези двете де, цялата луксозна серия ме кефят доста, в смисъл, добре направени са, а аз обичам красиви вещи, но макар и да имам пари, не бих дал 35 лева за книга.. за това доста се зарадвах като ми ги подариха. Та идеята беше, че ей такива някви трябва да са подаръците, хубави неща, за които не би дал пари:) е, трудно се избират такива когато сумата е по-ограничена, ама все нещо може да се измисли, на това разчитам да ми помогне в избора когато изляза днес-утре… дано да имам успех, хората си заслужават:)

smells original

мислех че съм приключил със занимаването си с блога ми за днес и бях си затворил прозореца и тн, и си учех по история (!!) когато преди малко брат ми се върна от среща с бивше гадже, върнало се вчера от САЩ и донесе от нея подарък… оригинален Farcry! хмм, първо, оригинална игра си е яко да ти подарят, общо взето, независимо от заглавието, второ, Farcry си е една добра игра, макар и аз лично да не съм голям фен на подобен род заглавия, помня че играх демото й по едно време.. та реших, докато 5те диска се инсталират, да блогна набързо, и то не за самата игра или нещо такова, а за това играта да е оригинална. Чувството е някак си странно яко, да отвориш кутията, вътре в една обща кутия дисковете, всеки различен цвят, книжка, на чийто гръб има CD-key, ае всичко просто е някво много яко, самият мирис на пластмасата даже е як.. и макар че , в случая не съм дал пари за това, ме обзема едно чувство на удовлетвореност… струва си човек да си купува игрите, които наистина харесва.. ако може да си го позволи, без това да му коства някакви затруднения, разбира се… ето, току що, за първи път натиснах „register now“ и сега чакам да зареди страницата, та да видя все пак за какво иде реч.. иначе, това ни е третата оригинална игра, което не е много, въпреки че не играем много различни игри, но пък не е и малко, някои хора нямат нито една, хехе, а си струва да имаш, поне според мен… държа кутията и си викам „имам оригинална игра, ебати“ , така трябва да е , придобивката на нова игра, или софтуер, трябва да е някакво събитие, което да ди достава удоволствие а не ходене по нерви в търсена на кракове, торенти и тн… което, не значи, че няма да продължавам да тегля, но все пак, просто не е същото.. дори и геймплея де факто да е един и същ, така че, поуките са две: 1) поддържайте добри отношения с бившите си 🙂 и 2) при възможност, си купувайте оригинални игри :)) а сега, мисля да поиграя с кеф на FarCry 😉

Do something memorable.

Такааа, тази вечер реших да не решавам задачи, а да блогна малко, отварям файла „temizablogvane.txt“ и гледам кви предложения съм си записал, реших да започна по ред, и първата тема, какато се вижда горе е „Do something memorable“. От къде измислих това ли, ами по принцип не знам кой го е казал/писал, но преди няколко дена една моя позната излезе с quit, който гласеше точно това. От начало, като го прочетох, си викам, ми да, добре е човек да направи нещо, с което да го запомнят, така животът му може би ще придобие някакъв смисъл… но като поразсъждавах така малко по-сериозно си викам „ок, нещо запомнящо се, ама кво?“ та… какво може да направи човек, че да го запомнят, или да запомнят самия акт… защото има разлика, примерно, учебник по история, какви личности има там, президенти, премиери, ханове, царе, революционери и тн и тн, помнят се също и велики композитори, художници , писатели , абе, всеки знае известни исторически личности, няма смисъл да ги изброявам. Като става дума за днешните времена обаче, такива личности ако става дума за България , почти липсва, е, има разбира се доста известни спортисти главно, но като цяло, човек трудно може да направи нещо такова, че да се запомни, факт е, че не можем да помним всички хора, повечето просто си живеят, умират и толкова, но ако трябва да следваме посланието от темата, е добре поне да се постараем, което явно значи, или да стана държавен глава, или някакъв велик архитект (дай Боже:) ) или нещо друго там, няма значение какво точно, което да изисква някакви убер умения в определена област, които приемаме, че обикновения човек нямааа, таа, тогава идва другият вариянт , да те запомнят, а именно, да те запомнят с лошо. Сега, тук вариантите също са доста, но в общи линии става дума за нещо от сорта, някой жаден за силни усещания,луд или федъпуитлайф човек, си купува огнестрелно оръжие примерно, излиза на рендъм улица в рендъм град и избива число невинни граждани, включително гражданки, гражданчета и 1-2 кучета… това, мисля, ще се запомни доста добре, ако не от света, то поне в някакъв локален мащаб.. няма смисъл да се коментира набавянето на оръжие в случая, на всички сигурно е ясно, че това при желание може да стане доста лесно, колкото до последствията за извършителя, те едва ли ще са съизмерими с нанесените от него щети, което предвид факта, че го запомнят, си е направо 2:0 за психаря…. има разбира се и опция, бомба на кръста в автобус, или нещо такова, ама самоубийствените атентати не са с цел някаква известност, а поради някакви не съвсем ясни за мен причини, май има нещо общо с мюсулманския рай ор съмфинг, пък и аз примерно не знам имената на пилотите на самолетите ударили близнаците, но затова пък всички знаят кой е бен ладен…. таа идеята беше, че хората, които остават в историята ни към днешна дата, не са истински достойните личности, а разни от рода на Пешо Кибрита, Зоро Каубоя и тн… всъщност това е доста относително де, все пак никой не знае какво точно ще се помни след 10 години примерно, ама аз сега се сещам за Андрей Луканов, може да не знам разните там други министри и тн, ама него го помня, щото го застреляха, това също е вариант, ама за да те застрелят или взривят или тн , вече трябва да си достатъчно известен, така че това само добавя, както и смъртта на тупак примерно, го направи доооста по-добре продаван, най-малкото… тва не знам защо се сетих точно сега ама както и да е, затова, ако ще правите нещо запомнящо се, постарайте се да е нещо хубаво… всъщност , сега като се замисля, може би това е една от причините да се насоча към архитектурата, верно, шансът да ме приемат, да стана добър архитект и да сътворя някоя известна сграда е доста малък, ама все пак би било яко … е , явно не достатъчно, за да ме накара да решавам задачи в този момент, вместо да пиша разни глупости, но все пак….
Останах с някво чувство, че не съм успял да се изкажа добре, което сигурно е така, а може би не съм се сетил за всички работи, които бях намислил към тази тема, ама сега не се сещам за друго….

.

смених темата на блога, тая е яка общо взето, само дето, сега видях че на снимката горе има някво скачащо куче, което до някъде разваля целия фийлинг(лол) ама ще го преживея… що няма опция да си слагам там картинка по желание, нямаше да е зле…

бОХооо

та значи, реших да пиша кажи-речи редовно тука, даже вече имам 3 теми за писане, и то сравнително сериозни, само дето не знам кога точно да седна и да пиша по въпроса, може би до края на седмицата ще отхвърля 1-2, мисля също така, да не пиша за разни неща от ежедневието, първо, че не се случва нищо интересно, и второ, кво като напиша, в смисъл, няма кво да се коментира , ако е примерно напиша “ деа днеска на кормуването не спрях на един стоп“ и кво, някой да изкоментира „ааа, не бива да нарушаваш закона“ или „че кой ти спира на стопове“… та става дума че това са някви незначителни неща общо взето, не че тези за които ще пиша, са много значителни, ама поне на мен ми се виждат някви по-сериозни, а тъй като това е моят блог, известен още като „майн зупа блог“ или нещо такова, важното е какво мисля аз, яхяхях… и искам да призова, да сложите линкове към моя блог из вашите блогове (знам че имате!) , ако не ви е срам де, аххахаха:лол: тва е за сега:)

 

едит: общо взето пиша големи глупости , повтарям се и не спазвам всякви правила , освен , че слагам бая запетайки:) бът, ху кеърс :Р 

лол

ахаххахах, сега забелязах, че и в двете предни ентрита съм написал почти дословно едно и също, това за оставането на коментар, а то е, за да знам , че някой поне го прочита, да не пиша напразно, лол… мисля сега да ги изтрия тея неща, и без това никой няма да го направи…, хахахах…. изтрих последното изречение от едното ентри, все пак не е добре да се повтарям така, пък вий си знайте:)

едит, сега видях че крае е оставил коментар, добре, добре…

тъй тъй…

този път влязох в блога си без проблем, като направо копирам паролата от емейла, не смея да я сменя от тук, да не би пак да се прецака нещо, както и да е, гледам, че предния път съм писал , че ще пиша сериозни неща за рд-то си или нещо такова, ся обаче това е много далеч и мисля само 2-3 думи да напиша… например, че мина добре… преди година си мислех, че трябва да направя нещо грандиозно, все пак ставам на 18, но…. естествено не стана така, радвам се, все пак, че повечето ми приятели дойдоха, и се получи добре… тва е … сега, 3:36 сутринта, въпреки че е вечер… изгледах епизод 3 на междузвездни войни…. ае добър е, таа, после, хвърлих едно око на форума, а след това реших и на някои блогове чужди да хвърля око, та си викам, я да напиша и в моя нещо, не че ще го прочетат повече от 1-2-ма, човека, и то ако аз им кажа, ама все пак…, и понеже съм изморен общо взето, и за да не си напрягам очите допълнително(сякаш след 10 часа пред пц-то, 15 минути са от значение) а и защото ме кефи, реших да си пиша със затворени очи:) както виждате, добре се получава, в смисъл, няма разлика от писането ми докато гледам монитора… и сега ми хрумна, да похваля себе си, за една моя хммм… полезна покупка, а именно, накитниците ми… това са такива хавлиеноподбни неща, които се слагат на китките(да, като на тенесистите), само че моите са черни и имат сини пламъчета на тях, ама това не е важно, важна е функцията, която имат, и тя не е да намаляват натоварването в китки, все пак използвам мишка и клавиатура, не копам.. а ги нося, щото иначе ръба на плота за клавиатурата ми протрива кожата и става гадно… та тези си ги купих от… хммм Цюрих, точно така, за по 4 франка едното… е, може би е скъпичко, ама на екскурзия човек се вижда с пари за харчене и викам що не, пък и исках да разваля пари за да си купя малки бананчета(лол!) не знам дали сте виждали, ама това са нормални банани(поне на вкус) но са около 5-6 см, таа така, брей, бая нещо съм изписал, сега като погледнах:) може даже да почна редовно да пиша разни глупости… тук поне всичко може да се пише, ако го напиша във форума, примерно, веднага ще се появи фол, и ще постне снимката с празната класна стая и надпис „those are the people who care“, която е яка бтв, и ще е прав де, все пак, кой, по дяволите, би се интересувал от накитниците ми, аххахаххаха… малее, зле е работата…. това е за сега май… ако някой прочете това, задължително да напише коментар съдържащ поне 1 знак, че да знам, че някой го е прочел 😀

едит: сега забелязах, че това цялото е едно изречение… май, лол, някак си не слагам точки, щото имам чувството ще се прекъсва мисълта…