==

викам я да взема да блогна аз, нещо ми се  е доблогвало такова.. ама всъщност не чак толкова, че да напиша нещо по-сериозно уж, така че май това ще е..  и понеже ентритата с картинки изглеждат по-добре, ето една:

нов постинг

бла бла

.

Един е Блог и Антония е неговия пророк.

Амин.

Не сте сами.. yeah, right!

Както вече всички правилно сте предположили, става дума за убер кампанията в подкрепа на нашите медици в либия. Да, темата е предъвквана хиляди пъти и не мисля да обсъждам конкретно тях, а по-скоро да изкажа възмущението си от самата кампания, която вече се набива на очи от всякъде.. Значи по принцип като идея не е зле, въпреки че, както каза една колежка, позитивен слоган да започва с „не“ не е много уместно, но както и да е, това, което ме дразни е, че сякаш никой не забелязва, че са минали осем години, откакто са в затвора… не 1, не 2 а 8 ве… ОСЕМ.. ебати… и откога върви тази кампания, 3-4 месеца? Осем години всички си седяха, от време на време слушаха по новините как отлагат отново и отново делото, чак когато обявиха смъртните присъди нещата взеха да се раздвижват, все пак ако и тогава не се беше случило, щеше да си е доста скандално… но сега кампанията върви с пълна сила, всички са супер задружни и подкрепят нашите хора! Евала ве!! Ама някак си е малко късно май, а? Животът на потърпевшите медици е съсипан, дори и да ги осовбодят впоследстиве. Години наред политици и дипломати не направиха нищо, но сега изведнъж на осмата годишнина всички са супер надъхани да помогнат. Известните(!) певци дори се събраха и записаха специално написана за случая песен! Да подкрепят, разбираш ли… нали са певци, с пеене ще помогнат, а после ще има масово ходене от една точка до друга, пак в подкрепа! И Дони, убер певеца ще казва в националния ефир, че който не вземе участие е най-големият глупак! Чакай малко ве, какъв е дони да го казва това, какво е направил, бил е един от 50-те човека, които са изпяли заедно някаква песен, след това са си побъбрили малко и са се прибрали по домовете си, при семействата си, или са отишли на някое светско парти по случая… Но това не е всичко, те ще я изпеят и на живо или ще я пуснат на запис пред единствените неглупаци в държавата, ще е направо феноменално, всички ще са събрани и надъхани и ще подкрепят сънародниците ни.. и това по случай ОСЕМ годишнината откакто са задържани, сякаш е някакъв светъл празник, осем години по-късно ве, как не ги е срам да се появат по телевизията и да казват каква подкрепа оказават.. толкова е нагло, че няма накъде… Дано на никой не се налага да разчита на подобна подкрепа…

п.п. нямам търпение да разбера какви ще са следващите събития в кампанията, може би художниците ще нарисуват едно огромно пано по случая, а може би скулпотите ще направят паметник.. той поне може и да влезе в употреба, ако не стане някакъв обрат, след който известните ще тържествуват и ще казват как те са помогнали и обединили народа, блаа..

Синдром на свободния хамстер

Сигурно се чудите каква простотия пак съм измислил, но както ще разберете, ако издържите да изчетете целият пост, синдромът на свободния хамстер е нещо, което е изпитвал/преживявал почти всеки, аз реших да го нарека така заради начина, по който го открих или по-скоро му обърнах внимание. Преди години, когато бях някъде 5-6 клас покрай един приятел се зарибих да гледам хамстери (не много наведнъж, но понеже някои бързо умряха и така за относително кратко време смених 3-4) Та последният от тях, Антон (е що да не се казва така??) както всеки уважаващ себе си хамстер обичаше да бяга на колелото, което му бяхме осигурили… та бягаше си той там, тъпчеше храна в бузите си и общо взето беше щастлив. След известно време решихме да го пуснем да бяга малко из едната стая, така за разнообразие.. та бягаше си той, прибирахме го после, след това го оставяхме сам да бяга от аквариума, обръщаше колелото и се покатерваше по него, после се закачаше за стената на аквариума с един крак и се пускаше от другата страна, все едно беше майкъл скофийлд на хамстерите. Та всичко си беше наред нали, обаче един ден забелязах, че през времето, когато не щъка из стаята, а седи затворен, Антон доста рядко правеше по някое кръгче на колелото… не му беше интересно вече, след като знаеше какво е да бягаш на воля. (this is ridiculous 😆 ) След време, когато спряхме да го пускаме навън, Антон не започна отново да върти колелото и след време умря.. най-вероятно от скука. (Добре де, това последното си го измислих, е, че умря, умря си, ама едва ли е било от скука или щото не го пускаме, там реда на събитията ми е мъгла) Та в общи линии, ССХ е това, което човек изпитва след като е преживял нещо, което го е направило много щастлив и се сблъска отново с реалността. Може би реалност не е точната дума, имам предвид сивото ежедневие и разни други такива скучни неща. Мисля, че общо взето на всеки му се е случвало и може да се сети за поне един пример от личния си живот. Например след седмица почвика на планина/море ect. като се върнеш на работа и установиш, че е по-скучна и безинтересна от всякога(ако някой в такива случаи пак се радва на работата си, евала). Симптом на ССХ е проявата на безразличие и пренебрежение към нещата, които преди събитието са били считани за интересни,забавни и тн, минорно(ех какви думички знам) настроение и отявлена досада от обкръжението като цяло. ССХ е нещото, което балансира в подобни случаи, все пак всяко действие си има противодействие. Не може човек безнаказано да се радва на живота. За да стане по-ясно направих следната графика(paint power,yeah!):

Събитието е един локален максимум(но не може да се намери с първа производна) в линията на живота, а началото на ССХ е съответно минимум(сякаш не е очевидно). Естествено, за всеки човек, периодът на ССХ е различен, може след първото събитие да има второ такова или като цяло да е по-продължително, следствието, според мен, разбира се, ще бъде по-дълъг и тежък ССХ. Някои хора доста се повлияват от ССХ и при тях той може до доведе до постоянна промяна в навиците с цел доближаване до максимума, след време обаче се появява друг такъв и затова човек никога не достига дълготрайно пълно щастие..все пак и най-хубавите неща рано или късно писват. Трудно е да се избегне ССХ, а и не мисля, че е нужно, човек просто трябва да го приеме и да крета, докато не случи следващото, а ако то се забави, да го предизвика сам. Изводът от цялата работа е: Внимавай какво си пожелаваш! (може и да не е това де, ама звучи добре) Или както е казал Оскар Уайлд (проверих в google ест): „There are only two tragedies in life: one is not getting what one wants, and the other is getting it.“