Refresh

Чувам, но не слушам. Гледам, но не виждам.

И друг път съм се чудел за това хмм свойство на мозъка, но сега като преди малко за пореден път си пуснах песен, след което се разсеях с други неща и по-късно установих, че въобще не помня да съм я слушал, защото не съм я слушал! Дори и със слушалки и никакви други звуци, когато не мислиш за това то минава покрай теб.  Също така понякога осъзнавам, че слушам някоя ужасна песен без въобще да съм усетил.  (Ако се чудите, за гледането и виждането ще стане дума по-долу)  Най-често, естествено, този „феномен“ се случва по време на разговор, отплесвате се за момент и пропускате 1-2 изречения, после или молите събеседникът ви да повтори или казвате някаква глупост, обикновено нещо универсално като „мхммм“ и „да, да..“.  Понякога по време на лекции ми се случва да се замисля за нещо друго и в един момент се връщам към случващото се в залата сякаш някой увеличава звука на говорещия, осъзнавам, че нямам идея какво е казал през изминалите минута-две-пет.  Докато в такива случай не е много полезно, то в други да не внимаваш в разговора си е направо блаженство. Било то нещо много скучно или просто неприятно, да го заместиш с тематика по свой избор намирам за доста полезно свойство, дори първоначално да се получава трудно, сигурен съм, че с упражнения може да се постигнат желаните резултати(както в почти всичко де).  Сега за гледането..

В общи линии, почти същото важи и за гледането. Може с години да засичаш един и същ човек, погледът ти да минава постоянно през него и пак ако след това ти покажат снимка и те питат, дали ти е познат, да кажеш, че никога не си го виждал. Затова и никога не съм обвинявал хората, които правят глупости, за да бъдат забелязани, защото от това има ефект. Късите полички, в този ред на мисли, са женският вариант на правене на глупости. Понякога просто трябва да има нещо, което да хване окото.  Бил съм и от двете страни и усещането е някак странно, чудиш как е възможно, но всъщност няма нищо по-естествено от това, на никой не му трябва да помни всички. Основната разлика от слушането е, че в този случай визуализацията е доста по трудна. Да си представиш нещо, особено докато си с отворени очи е значително по-неуспешно, отколкото да си мислиш за разни работи, вместо да слушаш. Най-малкото, че всеки по-голям дразнител от околният свят веднага ще разбие изградената в съзнанието картина.  Но пък винаги можеш да забиеш поглед в една точка докато някой не разбаха ръка пред лицето ти като по филмите. Интересното е, че чрез хипноза е възможно от човек да се извлече информация за неща, които е видял, макар и иначе да не ги помни, защото не е обърнал внимание. Нямам спомен обаче да съм чувал за същата процедура, отнасяще се за неща, които си чул.  Заключително за абзаца изречение, което не мога да формулирам.

Та, следващият път когато пътувате с автобуса, или просто сте сред хора, спрете погледа си за малко на някой в полезрението ви и си кажете „ее, ако не беше Тим въобще нямаше да го забележа този“. Не, че има някакъв смисъл:Д

Over and out.

2008`s first

С това ентри откривам новата блогодина!! Предполагам, че според правилата за образуване на блогодуми така трябва да се каже.. Тук е мястото, където да оставите своите пожелания за блога (не за автора му). Аз лично му пожелавам повече интересни ентрита и по-малко забравени теми за такива през новата година, също дано битката с мързела да завършва по-често с победа за блога, лол. Макар че, в интерес на истината, не толкова мързелът ме спира да пиша, колкото просто липсата на нагласа и обикновено фактът, че току що съм си легнал и не ми се става пак, само за да напиша поредното километрично безабзацово ентри.. Напоследък обаче нагласа има, особено статията в Капитал Light за блоговете много ме надъха да поддържам моят по-добре, но за момента има по-важни неща (шокиращо). И сега накратко какво да очаквате тук в скоро (и не толкова) време: Замислям ентри за българската блогосфера, оставам с впечатлението, че нещо започва да се взема твърде насериозно, но мисля първо да обърна малко повече внимание на някои от ТОП БЛОГОВЕТЕ xqxqxq, преди да го напиша. Друго! Ентри за спането, неспането, сънуването, неща, които бих казал ми се отдават :Д Ентри за мързела също е в стадий на разработка, ако не ме домързи да го напиша, ще е епично:Д х2 Има и някои други теми, които отдавна стоят в готовност, общо взето неща, за които по-скоро не се замисля човек, което именно ми е любимия тип теми.. Което ми напомня за злободневните (май така се казваше) теми, с които се занимават доста блогове и намирам за тъпо, макар и аз да го правя понякога, но пък аз правя доста тъпи неща. Това обаче ще отиде в ентрито за въздесъщата БЛОГОСФЕРА (ph34r!!) Обмислям също и нещо като традиция за блога, което да правя веднъж на седмица или месец, ако имате идеи са добре дошли, ето даже на мен току що ми хрумна една, която даже може да реализирам! А! Освен това, занапред мисля да отделя малко повече време на снимките, правени от мен, скоро ще научите повече и затова.

Общо взето това е, малко по-дълго отколкото очаквах и сякаш хиляди фенове от седмици чакат дори минимално късче информация за блога, но лошо няма.. По-нататък повече, gl hf as usual!