ром с кола

I`m doing it wrong!

вещи

*изпукване на пръсти*

Традицията повелява след дълга суша(блогосуша за говорещите блогърски) и няколко ентрита за отбиване на номера, да последва някое що-годе сериозно и дълго такова. Чудех се известно врема на каква тема да е и се сетих за тази. Какво точно за вещите, по-долу..

Често се говори за вещите и за това как в този материален свят те определят живота ни, статута в обществото и това какво сме постигнали и колко е лошо всичко това, защото човек трябва да се оповава на духовното и т.н. Тук няма да говоря точно за това, но все пак ще кажа нещо. Според мен няма лошо човек да си купува разни неща и те да го радват, стига да го прави заради себе си, а не заради това какво ще кажат/помислят другите за него щом ги има. Всякакви неща, които се купуват, защото са модерни, нашумели или препоръчани от някого попадат във втората категория. Модата, според мен, не е нещо хубаво, донякъде ми напомня за църквата. Създава се някакво усещане от хората, че това да следват модата/църквата е от някакво особено важно значение за тях, без да се дават конкретни причини за това. С други думи, контрол и изгода. Църквата е друга тема. Ще се спра обаче на модата. Група хора решават няколко пъти в годината, какви дрехи трябва масата хора да носят, а именно, техните дрехи. И ако не го правиш, другите те сочат и ти се смеят (понякога буквално).  Не толкова идеята ме дразни, колкото факта, че толкова много хора спазват модните тенденции. Оо сега се носи този цвят, не онзи, оо, сега се носят ромбчета, не райета, освен това се носят смешни островърхи обувки, аа нене, вече се носят малки спретнати заоблени обувки.. fuck that shit… няма да си сменям всяка година целия гардероб, само защото някой иска всяка година да прави милиони, а някой друг може да ми каже, че вече не се носело това, което нося..  буу-хуу! Но стига за това, отпеснах се.

Исках да пиша, за вещите, които наистина радват хората. И нямам предвид неща от рода на телевизори, коли, телефони и прочее. Имам предвид индивидуалните за всеки вещи, които човек свързва с едно или друго събитие, или просто му допадат като дизайн, функции или идея. По принцип тук не говоря много за себе си (макар че казвам достатъчно със самите ентрита), но сега ще дам някои примери за мои вещи.

– бухалката – да, всеки, който ме познава или поне ме е виждал, ще се засмее на образа аз+бухалка, но това е без значение. Наистина, бухалката нито ми трябва и едва ли някога ще използвам по предназначение, но много си я харесвам. Не е някаква специална, съвсем обикновена, от оръжеен магазин, но просто ми допада като вещ. Държа си я, докато стоя пред пц-то, размахвам се с нея докато се мотая из стаята, абе радвам й се. Някой психолог може и да даде обяснение за това, сигурно е свързано с моШта, която искам да имам и разни такива :w00t:

– палките за барабани – също едва ли ще ги използвам някога по предназначение, но и тях, подобно на бухалката, почти постоянно мотая из ръцете си, барабаня по разни неща и ги удрям една в друга сякаш давам такт за началото на песен (:D)

– автоматите за сноуборд – взех ги с 50% намаление и макар и да не отидох след това да карам тази зима, не съжалявам нито за миг. От както се интересувам от сноуборд съм искал хубави автомати и сега ги имам. Много добра изработка и дизайн, понякога си седя и ги гледам и им се радвам. Много хора имат такива и по-хубави и сигурно се скъсват от каране, но не ги оценяват, не обръщат внимание на детайлите, на мисълта, която е вложена във всеки от тях и всеки си има функция, дори на пръв поглед това да не си личи.

– топките за голф – и те няма никога да попаднат в дупка за голф, каквато е целта им. Бях в германия, когато си ги купих и немското семейство беше доста изненадано, когато на въпроса, какъв е резултата от ШОПИНГА, наред с другите неща казах и „две топки за голф“ , хахах. Топките за голф също са си инженерно постижение, от сърцевината им, през начините на изработка и повърхнината им с вдлъбнатинки, всичко е изчислено.

Мисля, че стигат толкова примери, идеята ми е, че човек трябва да си набавя по един или друг начин, предметите, които винаги е искал да има. Дори да не са му нужни, да не вършат нищо и да са скъпи, ако наистина ги иска заради себе си, трябва да ги има. Защото мечтите в повечето случай се сбъдват трудно, когато въобще се сбъдват, затова човек трябва да си осигурява нещата, които са във възможностите му. Дали има или няма смисъл не е важно, един ден, на преклонна възраст, ще си имаш уреден живот и ще си мислиш „еех, така и не си купих едисикакво, защото винаги имаше по-важни неща за купуване“. Защото наистина е така, винаги има по-важни неща, но те няма да ти донесат това удоволствие и удовлетворение, което ще получиш от нещото, което искаш. Човек понякога трябва да се преборва с инстинкта за „първо важните неща“ и да си угажда, защото точно такива малки неща те зареждат, дават ти сили и те обнадеждават. Важните неща няма да избягат, така или иначе за тях ще отделиш пари, но ако не отделяш за нещата, които искаш, просто се губи смисъла.

Дразня се и когато някой каже „ее, какво толкова, това е само вещ“. Само вещ са примерно стола, масата, леглото и разни такива ежедневни работи, но те никога не биха предизвикали реакция, която от своя страна да предизвика гореспоменатата реплика. Щом нещо е предизвикало такава реакция, то очевидно не е било само вещ, имала е някаква емоционална стойност, следователно тази реплика не може да помогне по никакъв начин и изричането и е напълно безсмислено, освен с това, че показва неханието на казващия я към случващото се.

Отново се получи малко по-дълъг пост, отколкото планирах, което може да откаже някой от малцината наминаващи оттук, да го прочете, но пък съм доволен, че успях да кажа това, което исках, а това е по-важно.  Този път няма да казвам, че ще гледам да пиша по-често, защото обикновено не се получава.  Това е засега.

(bandit)

ако се чудите защо не поствам…

скрит съм…

HARrr