Напоследък в световен, а вече и в национален мащаб се забелязва една доста притеснителна тенденция. Със създаването на все повече сайтове за качване на любителски видеота и снимки започна една надпревара за вниманието на хората. Не един и двама души станаха буквално световноизвестни и навъртяха милиони посещения и гледания на клиповете си благодарение на youtube и т.н. и то без да показват на хората нищо особено. Но не за тях ще стане дума тук, те са безобидни в общия случай.
Става дума за хората, които стремейки се да станат известни качвайки клип или снимка, остават безучастни в ситуации, в които буквално заминават човешки животи. Локалният пример за това е случаят с изгорелите вагони, когато загинаха 8-9 (сори не помня колко точно) човека, а в едно интервю шафнера на единия от вагоните разказа как е имало сума ти хора, които вместо да помагат са стоели отстрани и са снимали с телефоните си. Друго, което гледах беше клип на взирва в Челопечене, като няколко секунди по-късно върху снимащото момиче (подразбиращо се от писъците) от ударната вълна се строшава стъклото, зад което е снимала. За какво си говорим? Хората пренебрегват инстинкта си за самосъхранение, за да заснемат нещо и да го качат в нета! И тук не говорим за стъписване, което би било нормално, но щом си се сетил да си извадиш телефона/апарата и да снимаш очевидно не си бил скован от паника. Примери бол, катастрофи и въобще всякакви нещастни случаи са направо находка за случайният минувач с някаква техника под ръка. Същото се забелязва и на много други места, като тенденцията постепенно се влушава, тъй като летвата постоянно се вдига от все по-зрелищни клипове.
Който и да питаш веднага ще ги охули такива и ще те увери как ако попадне на такова нещо веднага ще се хвърли да помага с каквото може, но поне половината биха само отминали зяпайки, а не малко биха и поснимали. Ще ги видя някой ден да им се случи нещо и да се наредят 20 човека с телефони да снимат без никой да си мръдне пръста. Разбира се, има случаи, когато просто няма какво да направи човек, ако има пожар, няма да тръгнеш да го гасиш, ама не би трябвало и да отиваш по-близо да снимаш…
Такива неща се подхранват от самите хора, разбира се, веднъж появи ли се такова клипче и се започва голямата размяна на линкове ТМ, както с всяко по-известно нещо в нета, всеки почва да праща на всеки и до 24 часа е обиколило мрежата..
<отклонение>
Мислел съм си да направя такъв експеримент с някоя интересна находка в нета, която да пратя на 5-6-10 човека от списъка ми и да засека колко време ще мине преди аз да я получа от някого. Дразня се, когато получавам от хора, които не са ми писали от седмици/месеци ни в клин ни в ръкав някакъв линк ей така, без здрасти, без нищо, явно просто се чувстват длъжни да ме зарадват и мен с някоя уникално смешна картинка, мотаеща се в нета от 7 години. И то хора, които ме познават и са наясно, че прекарвам половината си време в нета. Какво си въобразяват въобще „оо седнах тука за 30 минути, АХХАХАХ, каква смешна картинка/клипче, сега ще я покажа на тим/геша/жоро/георги да му покажа, че и аз не съм вчерашен в интернета“. Като получа такова нещо пък точно все едно ми казват „ТОКУ ЩО ОТКРИХ, ЧЕ В НЕТА ИМА НЯКВИ МНОГО ЗАБАВНИ НЕЩА“ Ми има, да, ако пращах на половината си познати всяко нещо в нета, на което съм се засмял, трябваше само това да правя, а половината щяха да ме помислят за съвсем странен, заради типа хумор.
</отклонение>
Другото нередно, е, че се насърчава това и от медиите, например „Аз, репортерът“ на bTV, където хората пращат заснетите неща за да ги покажат в новините. ИХААА.. И какво? Едисикъде имало наводнение, зрител изпратил сензационен материал на кола и три дънера, носещи се по реката, след което пускат записа и се виждат 400 тъмно сини/сиви пиксела + 20тина с предполагаемия цвят на колата и 30 кафеви.. и отдолу, разбира се, името на гордият „репортер“! Появата на името може и да е повод за тридневни празненства(в ненаводнените къщи), но де факто на никой не му пука кой го е направил. Нито пък някой е станал истински репортер след като е пратил подобно нещо, да не говорим, че и предвид качествата му, спокойно може да се мине и без него. Същото важи и за нета, никой не гледа кой го е заснел, качил и т.н. Хората гледат, цъкат с език(българите де, другите не цъкат с език) и продължават… Всеки иска да е известен, ама шансът да постигнеш каквото и да било по този начин, е нищожен.
Да гледам зрелищни неща и аз обичам, разбира се, ама да се превръща гоненето на сензационни материали в мания за обикновения човек, не е хич добра идея. Има си хора професионалисти, които, ако трябва, да се подлагат на опасности за да гледаме после репортажи от „мястото на събитието“, но такива, от които да получаваме нещо.
Tim_Logik 