От известно време държавата ни е много виновна. За всичко. Постоянно някой някъде казва как едисикакво станало и държавата е виновна, а ако има някой що-годе конкретен представител на държавата, то непременно се иска и оставка. В повечето случаи обаче е по-лесно да се говори просто за „държавата”, сякаш това е някакъв гигантски мозък, който контролира всичко. Колкото и тривиално да звучи обаче, държавата, това са хората и щом държавата е виновна, значи хората са виновни. И е точно така и в нашия случай. Сега всички ще си отдъхнат и ще си помислят „Хората ами, депутатите, те са виновни, оставка!!” И те, да, ама всъщност всички други са по-виновни. Защото нищо в държавата не се случва от самосебе си, а нередните неща, които стават постоянно, са твърде много, за да са виновни за тях 240 човека.
(9000 часа в mspaint)
Едно от най-честите обвинения, е това за корупцията, това е направо квинтесенцията на злото в държавата, с която тя не може да се справи. Интересно ми е как хората очакват да стане това. В опростен вид, корупцията е двама човека в стая, единия дава пари на другия, според някаква уговорка. Никъде в предното изречение не участва държавата. При това положение, за да протече гореспоменатият процес, трябва единият от двамата да вземе мерки, естествено, няма да е вземащият парите, така че остава само един вариант: обикновеният човек, на когото се налага да даде парите. Обаче той вместо да вземе мерки, решава, че по-добре да не се занимава, а да де парите и да му се маха това от главата и след като му се махне от главата, държавата изведнъж става още по-виновна, за това че е позволила да се случи това, срамота… Може би трябва всяка стая да бъде наблюдавана и подслушвана, ама не, хората и това не искат, тогава държавата пак е виновна, но за друго.
Друг особено фрапиращ пример е този за боклука. Пак държавата е виновна, че е мръсно навсякъде. Обаче всеки си мисли „той точно моя боклук пък няма да направи някаква разлика, айде на земята…” И през 1 метър да има кошчета, и армия от чистачи да има, ако хората не свикнат да пазят чисто, ще е мръсно.
Трети пример: застрояването. Държавата пак е виновна, че навсякъде застроиха с какво ли не и паркове и градинки и всичко. Факт е, че тук държавата има по-голяма възможност за намеса, но основният проблем идва хората. Върнали му на човека земята, пука му че е градинка, иска да си вземе парите от предприемача, един-два апартамента, пък децата да играят където намерят, сега му е паднало. И понеже всяка градинка е нечия, резултатът е налице.
Цялата работа идва точно от това мислене „сега ми се е паднало, майната им на другите”. Всеки е супер честен и родолюбив, обаче отдаде ли му се възможност, правилата набързо се променят. Защото трябва да се отмъсти на държавата, ако си давал подкупи и ти се отдаде възможност да вземеш, то непременно трябва да се възползваш, защото така си вземаш полагаемото един вид. Като ти върнат земята, построяваш там блок, защото пред твоя са построили, да видят сега другите хубаво ли е. И всеки като си помисли така, се получава един омагьосан кръг и ето ни на сегашното дередже. И хората се чудят, защо, който отиде в чужбина, се справя добре. Справя се, защото не се опитва да си отмъсти на държавата, а си гледа работата и живота. Затова и всеки, който тук си гледа работата и живота, и обръща минимално внимание на държавата, също се справя.
Как и защо се е получил този омагьосан кръг и откъде е тръгнал, не е толкова важно, а дискусиите на тази тема водят до още обвиняване на държавата и отмъщаване. Безспорно политиците имат поне една идея по-голяма вина, но само от отделния човек, а не от всички други взети заедно, а и да не забравяме, че причната да са там сме пак ние. Така че, оправданието с държавата е толкова изтъркано, че чак е смешно, и колкото по-бързо хората осъзнаят това, толкова по-добре.
Tim_Logik 