В България обичаме да обсъждаме стандарта на живот и по-точно да се възмущаваме колко е нисък, докато в другите държави се къпят в мляко и карат летящи коли, цифрите по въпроса показват подобрение, което трудно може да се нарече незначително, но въпреки това мнението на хората е, че едва ли не нищо не се е променило години наред (държавата е виновна, да не забравяме). Причините за това явление, според мен, са две: едната е, че българинът е винаги недоволен, а другата – автоъпгрейдването, както аз току що реших да го нарека и именно за него ще става дума тук, затова ще го обясня по-долу.
Автоъпгрейдване очевидно или не идва от думите „авто” – само и „ъпгрейд” – от английски – подобрение. Да, можеше да го кръстя и „самоподобрение”, а може би вече има измислен термин за това явление, но сега е модерно да се използват чужди думички, та… Автоъпгредването е процес, който е несъзнателен, но се състои от многобройно ежедневно извършвани съзнателни процеси. То е същината на подобряването на стандарта на живот и точно, защото като цяло е несъзнателен, се получава разликата между статистическите данни и впечатлението на хората. За да стане по-ясно, или по-скоро само ясно, ще дам няколко примера.
Човекът Х има определен месечен доход, с който се издържа, плаща сметки, купува си дрехи, храна и т.н. Да кажем, че в даден момент, този месечен доход е 500 лв. Не са много, но стигат за покриване на всички разходи, само че не остават, а щом не остават, това за човека значи че не стигат. Минава време, икономиката се развива и всичко, както си му е реда и в един момент заплатата на човека Х е вече 600 лв. Това, което не става, е, човекът Х в края на месеца да седи със 100 лв. в ръка и да си каже „Ехаа, това е друго нещо!”. Това, което става, е автоъпгрейдване. 100 лева на месец са си 20% увеличение, но на ден се падат по 3 лева и така се започва. Отива човека в магазина да си пазарува, гледа продуктите, гледа каймата от 1.25, гледа тази от 1.55 и си вика „Ха, я да я пробвам тази.” Хоп, 30 ст. по-малко, хайде и от по-хубавото кисело мляко, от кашкавала също и ето ги трите лева. И така в края на месеца, човека седи без допълнителните 100 лева и не си мисли „Еее вземам от една идея по-добрите продукти, по-добре ми е”, а си мисли „И какво, същата работа, егати държавата, кога ще се оправи?” Или пък решава с допълнителните пари да си купи нови обувки, блуза, нещо такова. И пак, в края на месеца не си мисли „Еее преди имах 3 чифта, сега имам 4 чифта обувки, друго казва..” , а си мисли.. сещате се. Могат да се дадат десетки примери за автоъпгрейдване и резултатът винаги е един и същ – неусетно повишаване на стандарта. И точно заради това „неусетно” хората си мислят, че го няма, държавата ни не струва, а политиците ги лъжат. Не казвам, че политицете не лъжат, а държавата ни е тип-топ, но ако човек си направи елементарно сравнение със себе си преди няколко години, може да остане изненадан. Ако пък след сравнението не забележите промяна, при очевидна такава в останалите, не ви е виновна държавата.
Автоъпгрейдването, както вече се подразбира, има две страни. Едната е, че човек все пак живее малко по-добре консумирайки по-добри продукти и т.н. , а другата, че не чувства подобрението, което значи, че не получава удовлетворение от постигнатото (някои биха казали „парите не купуват щастие”, но избягвам такива клишета). Според мен, по-важно е да се вземат мерки за втората страна, тъй като тя по-пряко зависи от дадения човек. Ако подобрението е примерно от 500 на 2000 лв., дори накрая човекът да е пак без останали пари, нещата, за които са отишли, ще са достатъчно запомнящи се, за да е доволен, което е важното. За другия случай обаче, трябва всеки сам да направи така, че да „види” разликата. Било под формата на спестяване, купуване на кредит, което е добре от гледна точка на това, че получаваш нещо, което искаш, а после така или иначе трябва да отделиш парите и не ги даваш за половин процент повече масленост, или просто инвестирането в неща, в които иначе не бихте. Защото в края на месеца всички тези дребни подобрения нямат значение, по-добре старите неща, когато на нова година седнете на отрупаната (както винаги) трапеза и имате и нов телевизор, ще забележите разликата (президента ще е по-голям).