работа – мечта

xqxq

Пролетно замърсяване

Та, както предполагам се забелязва, направих някои промени из блога($.$). Реших, че може би е време да му обърна малко внимание освен само да използвам „Създаване“ и „Публикуване“. Реших да сложа разни plug ins, чийто ефект обаче не виждате, понеже нещо не успях да се разбера с тях:Д Въобще макар и опростено, боравенето с разните намествания на side bar-a, да казваш какво къде искаш и т.н. се оказа по-сложно, отколкото си мислех, пък и честно казано не видях нищо, което да си струваше по-сериозно занимаване, така че това е положението. За сметка на това пък, освен очевидната „екстра“, сложих и Google Analytics, което първоначално не работеше, но в крайна сметка, след ровене из КОДА на страницата, успях да оправя и сега ми даваха интересна информация за идващите тук, включително карта с кръгчета по градове в зависимост от броя дошли оттам. Много яко, може би дори файско по хубав-парадайски скалата (powered by Katz). Освен това, пак при Katz, видях за сайта topbloglog.com, където реших да се регистрирам, хем да видя аджеба къде попадам измежду по-хмм… блогърските блогове? Та, не че разбрах де, нещо не мога да се ориентирам как да се изнамеря в класацията, но предполагам че скоро ще успея.
Освен това, мисля в скоро време да напиша инфо в страницата за списващия блога (демек аз), доколко ще е реално и полезно обаче, още не съм преценил. Предполагам ще има някои истини с елементи на неистини с цел заблуда на евентуалните ми блоговрагове :ninja: дори мисля да сложа някаква снимка, например как убивам муха или двайсетина мравки, само защото мога :ph34r:
От друга страна, забелязах, че активността в bloghub-а не е особено висока, което малко ме притеснява, да не вземе един ден да изчезне съвсем, но за целта си правя редовно back-up-и с надеждата, че ако се наложи да се преместя, ще си остане всичко, така че спете спокойно, читатели мои(и тримата!).
Това е засега, просто малко новини от кухнята (по-скоро килера), ако някой се е чудил „wtf?“, да знае!

едит: Както предположих, намерих се в класацията, даже съм учудващо напред, 485-ти! Имам си и бутонче, което май ще се променя в зависимост от класирането ми. Понеже с 300 зора ще го сложа другате, го оставям тук отдолу:

За добрите хора и лошите неща

Жестокото убийство на 21 годишната студентка, за което със сигурност вече знаете, освен всичко друго, за пореден път повдигна въпроса, който мнозина се питат след подобни нещастия: Защо такива лоши неща се случват на толкова добри хора?  Първо, тези лоши неща се делят на две категории – първата – предизвикани от други хора и втората – предизвикани от „съдбата”.
Хората обичат да използват съдбата за обяснение и оправдание на немалка част от събитията, случващи се в живота им, като това изведнъж освобождава всички замесени от отговорност, защото видиш ли, така е било писано. Не отричам изцяло възможността, да има нещо такова, но начинът, по който аз приемам за случващото се наоколо е следният:  Всичко, което се случва, случвало се е някога и ще се случи в бъдеще си има точно определена причина да се случи точно когато се случва. Всеки знае закона за действието и противодействието, само че той не важи само във физиката, ами и в социалните отношения между хората. Тук не ми е целта да откривам топлата вода. Казвам, защото много хора не осъзнават взаимовръзката на случващото се около тях и тук имам предвид очевидните взаимовръзки. Тези, които ако се замислиш малко, можеш лека полека да навържеш и да си обясниш защо, аджеба (страхотна дума), точно това ти се е случило, а не нещо друго. Естествено освен очевидните има много повече миниатюрни неусетни взаиморвръзчици, които човек и да иска, няма как да осъзнае. И когато тези много малки нещица предизвикат едно голямо нещо, за човека изглежда, че се е случило някак си изведнъж, случайно, следователно това не може да е нищо друго освен…. СЪДБА! Ами да, ама не е баш съдба. Та.. причината, да изпиша всичко това е, че за тези малки, големи, средни и т.н. взаимовръзки и причино следствени връзки, е без значение върху кого, в крайна сметка, ще се стовари голямото събитие, било то добро или лошо. За тях няма добър човек, невинен човек, лош, заслужил, незаслужил и т.н. и т.н.  Събереш ли 5 и 5, отговорът е винаги 10. Това е точна наука, за съжаление, а може би по-скоро за добро, твърде необятна за човека, затова вместо да си блъскаме главите „Ама защо, ама как?”, ние избираме някой от обичайните заподозрени – съдба, Бог, държавата…   И наистина няма смисъл да търсим обяснението, първо, че шансовете са, че няма да го намерим и второ, че дори да успеем, няма да има съществено значение.
Когато лошото нещо е в пряко следствие от делата на човек, вариантите отново са два – очаквано е или не е очаквано. Очакваните са ясни, крадец откраднал, пиян катастрофирал и т.н. Неочакваните са тези, които бидейки именно неочаквани, шокират обществото и вкарват хората в смут. Е, искаше ми се да мога да дам обяснение за тях, но ако можех, щяха и други да могат и нямаше да са особено шокиращи. Причината да са неясни, е че в основата им стоят две неща, които не разбират напълно. За първото споменах току що по-горе, видимите и невидми връзки между всичко, случващо се въобще.  Второто, това е разбира се, човешкият мозък. Въпреки всички изследвания, експерименти и прочее научна дейност, все още доста малко се знае за това как точно функционира човешкия мозък, а е невъзможно да се разбере как функционират всички човешки мозъци при такова безкрайно разнообразие. Та, идеята ми е, че лошите неща не просто се случват, те се извършват от лоши хора (по общоприетите разбирания за лошо).  И оттук въпросът: Защо лошите хора ги правят на добрите хора?  Простият отговор е: защото иначе нямаше да са лоши. Примерно, ако един човек издирваше най-големите престъпници и им причиняваше лоши неща (да не конкретизирам), щяха ли хората да си кажат „Аа, ето един лош човек върши лоши неща на правилните хора!” , или щяха да си кажат „Евала, така трябва, добър човек, наказва лошите!”  Само че, за лошия лошото не е лошо, както не е за приятелите му и семейството му, и когато му се случи нещо лошо, се питат „Защо на добрите хора се случват лоши неща?”. Някои неща обаче не зависят от гледната точка, лоши са според всички, и което е най-важното, лоши са и за тези, които са ги извършили. Защо са ги извършили при това положение, е въпрос, на който ако някога намерим отговора, света ще е едно по-добро място.  А до тогава, ще използваме обяснения от рода на „моментна невменяемост” и подобни, които са просто по-добре звучащи изрази за „нямаме си идея”. С идея или без, с обяснение или без, лошите деяния трябва да бъдат наказвани подобаващо.

Как да не обичаш стереотипите?

Лично аз много им се радвам, метали с дълги коси, анураци на 15 години и кубинки дори в жегите, рапърчета с изсухлени гащи и накривени шапки, на които само им липсват перчиците, емота, които сдухват за щяло и нещяло, модерни момичета, изкарани като от калъп, различен в зависимост от сезона/модата и т.н. , абе кеф! Яко е да можеш само като видиш някой от 20 метра да си наясно с половината му личност (приемаме, че все пак имат някаква идентичност). Знаеш какво харесва, какво мрази, как ще реагира в почти всички по-често срещани ситуации. Винаги е добре да знаеш с какво си имаш работа, така имаш един вид преимущество (освен ако и ти не си стереотип). Ta, нищо лошо нямам предвид за такива хора по отношение на интелектуалния им капацитет (добре де, за някои имам), в крайна сметка някои наистина просто харесват този стил на обличане и т.н. Такива дамгосвания от рода на „къв метал си ако не носиш черно“ винаги са ми били странни, щото ок, ти си избрал да изглеждаш като музиката, която слушаш, ама това не значи, че всеки, който я слуша, трябва да изглежда така. Всеки да си гледа в паничката (за да не види, че аз гледам в неговата (bandit)). Това обаче, не е тема на настоящият пост.

По-горното го изписах като подготовка за случката от шеметното ми ежедневие, която мисля да разкажа (и ще е 3 пъти по-кратка).  Та, вървях си аз онзи ден по центъра, с напълно конкретна цел, да не каже някой, че просто създавам трафик по тротоарите на този и без това пълен с омг-цяла-България-се-е-изсипала-тука-марш-по-селата-не-мога-да-дишам-от-изпаренията-на-мерцедесите-ви-опа-това-са-нашите-коли-вие-използвате-градски-транспорт-само-го-пълните-марш-по-селата-както-вече-стана-дума град. Та вървя с ясната идея, че отивам не другаде, а в най-якото…. бюро за издаване на карти за градския транспорт (is dat some stereotype??). И по пътя виждам пред себе си табелата на Starbucks, при което си мисля, е сега ще изпия изпия едно кафе за 10 лева и ще постна в блога колко е яко, да го духа чичо коста, как в щатите е известно с това, че в него винаги има хора с лаптопи, които работят по книгата си/пишат в блога си, etc. и вече виждате накъде отива историята, но все пак..  ТА! Минавам вече покрай самия Starbucks, при което поглеждам вътре и О, ДА, ТОЙ Е ТАМ! Кой ли? Стереотипът, разбира се! Спретнат младеж, вглабен в своят Macbook, създаден с единствената цел светещата ябълка на гърба на монитора да казва „Дадох три пъти повече пари, защото мога!“. Тази гледка, няма да лъжа, ме стопли отвътре! Ако трябваше да се направи реклама на Mastercard, щеше да гласи: „Чаша кафе, чието име произнасяш 20 секунди: 8 лева, лъскав надценен лаптоп: 3500 лв, ризка Tom Tacchini Hilfiger: 80 лв, да те видят как пишеш в блога си от кафене: Безценно!“

Този човек, безспорно от контингента на ББЕ, заслужава да му се стисне ръката! Защото съм сигурен, че докато е бил олицитворение на стереотипа, той също така се е борел срещу събирането на информация от онлайн комуникациите, спасявал е Странджа и е проверявал средногодишното атмосферно налягане в Никарагуа, където смята патриотично да посрещне Великден. Хвала на таквизи българи, както казваше един образ навремето. Нямам търпение, да дойде денят, когато тези хора ще са на върха на държавата и не само ще я оправят (защото те знаят как!), ами ще върнат и всички подобни странстващи по света, избягали, защото веднъж на година им се налага да чакат 2-3 часа за даден документ.  Respect!

п.п. Ако някой мисли да изтъква преимуществата на Macbook и как, видиш ли, си струвало, моля вместо това да напише „Еее, що не се обади, винаги съм искал да те видя на живо“(долна лъжа!)

Success!

Още с измислянето на ника ми започна една постоянна борба с хората, които не обръщат внимание на точния правопис и понеже асоциират с английското „logic“ ми пишеха ника Tim_Logic, което естествено винаги ме е дразнело. Факт е, че и аз не помня точно защо е с K, но щом така съм решил, така трябва да бъде. Но ето че краят му се вижда, защото на моя страна вече е не някой друг, а въздесъщият Google, behold!

You`re damn right, че имах предвид Tim_Logik! Дори още като напишеш Tim_ и ти предлага да търсиш Tim_Logik, и това ако не е признание…

Барак Обама

C-C-C-COMBO BREAKER

Това е темата, която ми предложи Христена.

Обама беше по-добрия избор, главно защото Маккейн ми се струваше твърде гневен(лол) и може би old-school(главно защото беше доста old), когато всичко се е решавало със сила едва ли не.  Няма как да не обърна внимание на името му… БА-РАК О-БА-МА :лол: в началото не вярвах, че това е сериозно кандидат за президент на щатите. Но какво пък, имаха нужда от нещо по-свежо и нестандартно извън рамките на разните президентски фамилии и други такива, които се връткат там, друг е въпросът доколко той не е поставена фигура от някои от тях, не съм запознат с предисторията му в партията.  Всъщност, за Обама знам единствено от това, което са давали по новини и т.н., дори не знам коя партия представляваше (аа сетих се, че казват „демократът Барак Обама), ноо… темата си е тема, трябва нещо да се пише! Основното беше, че е първият цветнокож президент, което е добре, защото сега няма останалите цветнокожи да казват „Аа вие белите всичко контролирате, буу-хуу, онеправдан съм, расисти!“ ахах, а човека изглежда точен (обама) и не би трябвало да има някакво толериране спрямо едните. Буш се измъкна точно навреме като нагази САЩ в кризата, та сега ще го видим тоя колко ще я оправи, но това е друга тема. Таа така за Обама, тепърва ще видим какво-що, все пак преди дни дойде на власт.  Стига толкова глупости, айде…