Утопия, а?

В отговор на моето тагване бях ретагнат от Windy с въпроса “Как изглежда твоята утопия?“  и като един съвестен, хях, блогър, реших веднага да отговоря.

Първото нещо, което ми дойде наум когато прочетох въпросът беше „Монако“ и бих казал, че за мен, изключвайки фантастични неща като свят без пари и т.н., това е най-близкото нещо до утопия в днешно време.  Причините са следните:

– Малко е. Колкото и развита да е една страна, ако е с население дори от няколко милиона, няма как да няма места, където нещата да са зле, дори да не са гета, то пак са достатъчно далеч от „утопия“. Монако е малко, с малко хора, но пък има всичко, което предлага един голям град като развлечения. Хората, които ако не са от много богатите пак са доволни, че имат шанса да живеят там, защото не всеки може да живее или работи в Монако => всички са доволни.

– Богато е. Е, богатите от по-горе не са случайно там все пак, получава се една симбиоза, която удовлетворява всички, а именно това е разковничето. А веднъж завърти ли се колелото, както се казва, пари при пари отиват.

– Чисто е.  Нямам предвид само улиците, ами и липсата на индустрия и въобще други сериозни замърсители предвид малката площ/население.

– Топло е. Ако беше отвъд полярния кръг едва ли щеше да има същия успех.

– Има море.  Морето само по себе си е хубаво, а ако имаш 100 метрова яхта, още повече. И то не е някакво студено северно море. Няма гигантски плажни ивици, но се връщаме по-горе, където се казва, че не е за всеки, а за когото е, ще се намери достатъчно място на плажа.

– Има планина наблизо. И то не каква да е, а Алпите, какво повече му трябва на човек?

– Почти няма престъпност. Не съм търсил данни, но спокойно мога да кажа, че един доста безопасен град, бях чел за затвора им, че е като хотел и пак почти няма.. кхъм.. посетители.  Макар и пълно с милионери и милиардери, законите важат за всички – доказателство

– Има кръг от Формула 1.  Nuff said.

Та така, какво повече му трябва на човек?

Но ако трябва да имам някаква собствена утопия, тоо в нея ще се използват чисти източници на енергия, както за домакинства и индустрия, така и за коли и всякакви видове транспорт. Nature-friendly материали за нещата от ежедневието като торби за пазаруване, опаковки и т.н., максимално да може да се рециклира всичко. Въобще възможно най-малко въздействие върху природата. Тука прозвучах като някакъв мега зелен, какъвто не съм точно, но мисля, че са неща, които изначало е трябвало да направим, но навремето хората са били по-заети с прогреса в други сфери. Иначе! Образование, което да предлага малко повече възможности за избиране според заинтересоваността на децата с лесна възможност за смяна ако когато поотраснат си сменят интересите, като разбира се се запазва ядро от знания за обща култура. Нормално здравеопазване, предоставящо необходимите специалисти, апаратура и медикаменти, без да се налага хората да се чудят откъде да съберат 100 000 лева за животоспасяваща операция и други от сорта.. И най-важното, хората да могат да правят каквото винаги са искали да направят, неща, които винаги опират до пари  и биват оставяни на заден план, защото са неразумни примерно. Нямам предвид постоянно да го правят, естествено, че ще си работят и т.н.  Въобще да няма притеснение за бъдещето и скатаване на пари за черни дни.

Общо взето това е, имам май още какво да кажа, но не ми се задълбава, още повече, че за някои от нещата съм писал вече май. Не знам дали трябва да тагвам и аз някого, затова всеки, който прочете това и има блог, да се чувства поканен.

Halt! Въпроси time!

Да, имах проблеми с измислянето на заглавие..

Другарят Облаков, както предполагам не обича да го наричат, преди доста време ме тагна във веригата за споделяне на неща, които обичаме. Не пише точна бройка, така че ще избера няколко по-необичайни, по мое усмотрение, пък ще видим. И такааа, започваме по ред, който е съвсем случаен:

1. Perfect timing – написах го на английски защото не мисля, че има подходяща дума за „timing“ на български, може би ако трябва да има ще е нещо като… времуване, лол, но звучи тъпо.  Обичам, когато нещата се случват точно когато трябва и в последователността, която им е отредена. Автобусът да дойде точно когато спра на спирката, преподавателят да дойде точно след като аз съм дошъл и други по-сложни, за които сега не се сещам точно пример. Дори и да е нещо незначително, ако таймингът е точен много ме радва и после ми е доволно такова. Освен това обичам часовници и да си планирам горе-долу времето и кое колко отнема, така че винаги е хубаво нещата да се подредят както искаш.

2. Разведеляването – и по-точно известно време преди изгрева когато нощта започва да отстъпва, птичките започват да пеят и с всяка изминала минута става по-светло, всичко е спокойно, защото нощният живот е приключил, а дневният още не е започнал. Дори в средата на лятото е хладно и свежо, но спокойствието е най-хубаво. Да гледам града и да си представям как след няколко часа навсякъде ще щъкат хора и коли, но за момента95% от хората спят.  Обичам да поседя така, да се насладя на всичко това и когато започне да става съвсем светло и аха-аха да изгрее слънцето, най-после да си легна да спя..

3.  Teh Undead – Necropolis-а от Heroes 3, Necromancer-a от диаблото, undead расата в warcraft-a, назгулите от властелина и т.н., немъртвите винаги са ми харесвали.  Макар и на пръв поглед грозни и дори гротески, дори и те си имат чар и обаяние, хахах. Всеки, който ме има адднат някъде е виждал аватара ми с Necromancer-ския фенски арт. В момента, в който го видях преди няколко години, разбрах, че това е ултимативният аватар за мен и до ден днешен не ми омръзва да го гледам  и ще е така още доста време.

4. Леща с фъстъци –  ми.. вкусно е, кво? В интерес на истината доста неща са вкусни с фъстъци, но хората просто не са пробвали защото обикновено не слагат фъстъци като сядат да ядат на масата. Е, аз също не го правя, но пък и често не ям на масата(а на барплот-а, където понякога седят разни ядки), затова и успях да открия тази неочаквано добре комбинация!

5. Сладки неща с кисело мляко – небезизвестен факт е, че не си падам по сладкото, освен ако не е в компанията на кисело мляко. И като казвам „В“ имам предвид точно това. По възможност сладкото изделие, било то торта, руло, баклава, тулумбичка или каквото е там, се тика в кофичката с кисело мляко, след което се разбърква докато се получи максимално хомогенна смес, която макар и да изглежда сякаш веднъж вече е била ядена, е доста вкусна и никога не бих отказал, за разлика от голо парче шоколад, от което веднага ме заболяват зъбите и ако няма поне вода наблизо страданието е доста продължително.

6.  Големи строежи – за разлика от замразените строежи, едно от нещата които най-мразя, активните големи строежи са ми любими.  Скупчените кранове, пренасящи всевъзможни материали, всякаква друга механизация и работници с жилетки и каски, изглеждащи съвсем малки на фона на строежа, тази гледка направо пълни кандидат-инженерската ми душа… ( пример ) Макар и понякога доста дълъг, процесът на превръщане на една поляна в нещо голямо си е безспорно интересен за наблюдаване. Ефектът преди-след винаги ме е радвал (не при тези с дънките), особено ако има еднакви снимки на мястото преди започването на строежа и след завършването му.  Моля не намесвайте тук строежите по черноморието, резервати и т.н.

Ами това измислих общо взето, считам за достатъчно, а сега предавам разбира се нататък ии по-точно на Katz, Windy ии хммм, кой друг би ме послушаал… да пробваме с Cel, тя е нова в тея неща :xqxq:

zzz

Ами какво да се прави, пак не остана време за блога, от колко време се каня да напиша нещо и все отлагам по една или друга причина, нищо, скоро би трябвало да успея!