Живот в кутийка

Реших, че е крайно време да напиша нещо, току виж с едно ентри ми дойде ентусиазмът за повече следващите дни, та както обикновено веднага изникна въпросът: За какво да пиша? Почудих се малко, погледнах файла с теми, не си харесах, почудих се още малко и изведнъж ми хрумна. Беше точно пред мен, не написана на хартия или на монитора, а отвън, висока 30тина метра бетонна тема – блоковете.
Блоковете, но не техните физически характеристики, естетически качества или други такива, а както става ясно от темата, животът на хората в тях. И даже по-точно, животът на хората в големите градове въобще. Както всички знаем, повечето хора в България, а и по света, живеят в градовете, ясно е, че в други държави блоковете не са толкова популярни и много от хората живеят в къщи, но това са просто едни по-хубави кутийки с градинка и басейнче, но все пак натъпкани максимално в по-големи кутии.
Хората често гледат големите градове и се радват на сградите и парковете и особено на светлините вечер, хубаво е наистина как светят градовете вечер. Отблизо обаче, виждайки тези светлини хубавото бива заместено донякъде от съжаление към хората, чиито светлини са това. Гледаш как в блоковете светят апартаменти, стаи, кухни, виждаш хората в тях, понякога обзавеждането, всяка кутийка с различно, с различни хора с различни животи, натъпкани и кротко почиващи си след уморителния работен ден. Хората в големите градове са отчуждени един от друг, всеки си гледа своето, не го интересува какво става в съседните кутийки, освен ако не смущава спокойствието му. Други пък нетолкова кротко се забавляват натъпкани в дискотеки или по други места и уж са заедно, но в крайна сметка всеки се прибира в кутийката си, няма как иначе, трябва да се спи. Понякога заставам на прозореца си към 2-3 вечерта и гледам отсрещните блокове. От сигурно стотина апартамента светят максимум един-два. Всички други са тъмни, хората чинно си почиват в леглата, всичко е тихо и чака настъпването на новия ден. Ще кажете това е природа, хората спят вечер. Да, така си е и все пак в такива моменти си мисля, че има нещо твърде нередно в това. Не в спането, а в превръщането на градовете в казарми. Няколко часа по-късно хората излизат от кутийките си и се качват в колите си и тръгват за работа, но преди това отиват в задръстването. Знам, не навсякъде има задръствания, но всеки уважаващ себе си голям град има поне две-три места с такива. Задръстванията са ми даже по-анти. Тогава гледаш пак хората натъпкани, но този път в още по-малки кутийки. Седят си и чакат. Чакат, чакат и стигат до работното си място – широка поляна, по която цял ден волно бягат и махат с ръце. Всъщност не, отиват в друга кутийка, йей! И ето го в крайна сметка, живота в кутийка. И после гледаме по новините ферми за животни и си викаме егати как са ги натикали, само и само да извлекат максимална полза на минимална площ. Е, не е трудно човек да види аналогията, ако се замисли. Това, което ме смущава не са самите кутийки, аз също винаги съм живял в такава и даже си ми е уютно. Смущава ме това каква голяма роля играят тези кутийки в живота на хората. Те не са просто място за живеене, а цел – да имаш по-голяма и по-хубава за живеене, да имаш по-бърза и по-скъпа за ходене до работа, която ако може да е също в някоя много хубава кутийка и да се печелят много пари за по-хубави от предните. И сега естествено ще кажете: Чакай малко, ами семейството, приятелите? Ами да, именно, лошото е, че нерядко, придобиването на въпросните кутийки уж с цел да се чувства семейството по-добре отнема толкова време и усилия, че в крайна сметка дори придобити, се оказва, че не е било това най-важното. Не, че не е важно, естествено, човек трябва да живее в прилични условия. Но човек също трябва и да си даде сметка дали си струва да работи 8 часа и да хаби още 2-3 в път, да диша въздух, в който кислорода е последното нещо, което има, да се разправя със съседи, които имат собствени разбирания за обществен ред и т.н. и т.н. Не, че нещо ще се промени де, все повече хора ще се насочват към градовете, а животът ни ще става все по кутийчест, важното е човек от време на време да си задава въпроса какво точно прави и с каква цел, а не само да се носи по течението или защото така трябва, видиш ли.. Надявам се кутийките ни да не стават все по-малки и по-малки докато накрая се окаже, че въобще не е нужно да излизаме от тях или просто не можем, щото всъщност вече са килийки, а незнайно защо от тиловете ни излизат кабели. Ха-ха.
И ето, стана пак 4 часа, дискотеката срещу мен се изпразни, хората се назабавляваха и се върнаха по кутийките си, изпълнили дълга си да излязат събота вечер също както другите дни изпълняват дълга си да не излязат, а да се наспят за работа, разбира се.