Една от най-често срещаните сентенции в нашето консуматорско общество е „щастието не се купува с пари“ и други вариации на същото. Интересното е, че обикновено хората, които го използват всъщност не могат да си позволят да пробват дали все пак може да се купи и затова го казват просто за лично успокоение. Честно казано не се сещам за богат човек, който да е казал в интервю „ами да много съм богат имам всякакви работи, ама щастието не се купува с пари“, което събужда някои съмнения, но по-добре да ги нямаме, очевидно нито аз, нито който губи време да чете това в момента се намира на яхтата си. (Ако все пак някой се намира на яхтата си и има опит от първа ръка за купуване на щастие нека постне коментар).
Колкото и да е странно обаче, това ентри няма точно тази тема за цел, просто това измислих за увод. Та, идеята ми е за нещата, които хората си купуват в ежедневието, защото им носят някаква доза моментно щастие, било то за час, ден два или седмица. Примерно шоколади, бири, джаджи, дрехи etc. Всъщност, още по-конкретно, става дума за относителността на цената на различните дейности/предмети, които доставят споменатото щастие. И как хората приемат едни неща за по-яки, а други за по-скучни в зависимост от това каква е паричната им стойност. Примерно един човек си купува книга за 30 лева, прочита я за ден-два и това му доставя голямо удоволствие и е доволен, че го е направил и за него си е струвало. Друг обаче примерно за тези 30 лева кара бъги 2 часа и за него си е струвало също така, обаче нито единия би дал 30 лева за бъги, нито другия 30 лева за книгата. Добре, ще кажете, много ясно, хората имат различни вкусове и какво? Ами работата е там, че тези хора не отказват другото защото не им харесва въобще, а защото съотношението цена/удоволствие(щастие) не е приемлива за тях. С други думи, първият би карал бъги за 10 лева, а вторият би прочел книгата за 5 лева. Да обаче цената няма как да е различна за двамата, защото единият винаги би бил недоволен, че другия плаща по-малко, при положение че получават едно и също. От друга страна обаче точно ако това беше възможно, би позволило предлагащите тези услуги/предмети да максимизират печалбата си, стига цената да не пада под себестойността. Т.е. идеалният вариант за предприемачите би бил потребителите да нямат контакт помежду си. Това звучи малко невъзможно, ама ако се замисли човек, каращите бъгита, мотори и т.н. рядко са в една среда с четящите книги вкъщи, така че може да се каже, че комуникация между двете групи липсва и при определени условия все пак може да се получи. Същестуващ пример за подобно нещо са концертите, мачове и т.н., де факто всички получават едно и също нещо, обаче едни са там за 50 лева, други за 10 и макар че разликата в полученото в никакъв случай да не е 5 пъти, то все пак всички са доволни. Значи за концерт може, ама една дреха примерно не може мутресата да си я вземе за 100 лева, да се хвали пред приятелките си, а ти да си я вземеш за 30 лева, защото ти допада ама за повече просто не би я взел. И понеже някой ще каже: е да, ама едните гледат от по-близо/по-удобни седалки etc., затова дават повече пари. Ами да, ама така и четящият като се качи на бъги ще кара внимателно с 30 и ще гледа да не се претрепе, докато другият ще фучи със 60 правейки скокове и т.н., демек преживяването е съвсем различно а цената си е една. Също и екстремистът няма да получи същото удоволствие от книгата защото няма да я оцени/разбере напълно.
Към тази тема ме насочи наборът ми от безсмислени на пръв поглед предмети, за които съм споменавал. Хората ги гледат и се чудят и викат „Добре и за какво ти е?“, защото са свикнали да приемат, че нещо може да ти дава щастие само ако го ползваш по предназначение, ако има такова. Някой като си купи картина, никой не го пита „И ся тая картина за кво ти е?“. Както хората се радват на картините си, така и аз се радвам на безсмислените си предмети, за които нямам предназначение. Не ги наричам изкуство в никакъв случай, просто давам пример за начинът на възприятие. Останал съм с впечатлението, че повечето хора не си позволяват да си купуват такива неща главно заради отношението на другите. В крайна сметка всеки си има своите странности и стига да са в рамките на нормалното няма лошо да ги проявява понякога. Това прозвуча малко като „Не гледайте коза на терасата си“, но както и да е.
Та, на кратко, ако имах 20 лева и трябваше да избирам между гумена топка и обувки PRADA и двете на цена 20 лева, но след това трябваше да седя 3 дена в празна стая, щях да си купя гумената топка. Не съм сигурен дали това е правилното „на кратко“, но в момента не се сещам друго, така че това остава.
п.п. вероятно заглавието трябваше да е по-скоро „цената на удоволствието“, но ми се стори, че насочва в друга посока, която не отговаря точно на тематиката, затова го оставих така.
п.п.п. ..а и „цената на щастието“ със сигурност е по-търсена фраза в google, хяхя
п.п.п.п. Дълго ентри, OH YEAAH, първото сериозно за новото място, старите хора са казали, каквото ти е първото сериозно ентри, такива ще са ти цяла година.
п.п.п.п.п. Старите хора не са казвали подобно нещо.
Tim_Logik 