Още с навлизането на моловете, на чийто бум сме свидетели в момента, в нашето общество се оформиха три основни групи хора спрямо отношението им към моловете. Първото разделение е обичайното първично на харесващи и нехаресващи, което го има навсякъде и не е особено интересно за разглеждане. Първата група обаче, тази на харесващите се разделя на две по-малки такива, които ще наречем не съвсем точно – имащи и нямащи.
С отварянето на първите молове се появиха и първите шеги и закачки свързани с гореспоменатата подгрупа на нямащите. Предмет на тези шеги в повечето случаи е прехласването и предаването на моловете на един статут на едва ли не свято място, което по-добро от всичко досега и самото присъствие на човек в него му предава една по-модерна и даже яка светлина. Молът стана за много хора не място за пазаруване и развлечение, а забележителност, нещо като музей на бъдещето. И понеже входът там е по принцип е безплатен, посещаемостта е по-голяма от на всички истински музеи взети заедно. Естествено за имащите нещата не стоят въобще така, те също се радват на моловете, все пак са от категорията „харесващи”, но го правят по свой собствен „имащ” начин. Те виждат в него практичността, удобното паркиране, наличието на супермаркет и всякакви други магазини, които могат да ти потрябват, както и храни и набор от забавления.
Не точно по темата, но вярно за доста хора
В основата на това разделение, този български феномен, както вероятно се досещате, е държавата. Или по-точно българската действителност. Причините за нея са много и се обсъждат постоянно навсякъде, така че няма да се спирам на тях. Ще се спра на връзката между нея и отношението на хората към моловете. Както казах по-горе, имащите гледат на мола от практичната му страна, те отиват, употребяват го според нуждите си и си заминават. Било то да напазаруват, нахранят или да гледат филм. Отиват там с ясна и конкретна цел. Една от тези цели, по характера си съвпада с целта на нямащите, но осъществяването става по друг начин. Имащите отиват да гледат филм в мола с цел да избягат за малко от реалността. Хората го правят постоянно защото е полезно и приятно, разбира се, било то чрез книги, филми, игри или излети в планината и т.н. В случая гледат филм, отиват, избягват от реалността, наслаждават се, връщат се и си заминават по живо по здраво, без никой да обръща внимание или да се шегува с това. Защо да се шегува човек с нещо толкова нормално като ходенето на кино ли? Защото същото нещо там правят и нямащите, но в техния случай това вече не е толкова нормално. Защото за тях самото присъствие в мола е бягане от реалността. От панелките, от мръсните улици, казаните, кучетата, гъчкането в градския транспорт, чакането по опашки и т.н. Те не употребяват мола, както имащите, те го изживяват, както първите изживяват филмите, които гледат. И това всъщност не е смешно, а по-скоро тъжно. Тъжно е защото нещо, което трябва да е достъпно като месната бакалия, се оказва че за повечето хора е оазис сред градската сивота. И когато по-горе казах, че е музей на бъдещето, всъщност исках да кажа, че е по-скоро музей на Европа. Хората са били из Европа, виждали са как е там и си представяха, че когато станем част от нея, изведнъж и тук ще стане така. И дано някой ден да стане, засега обаче, едно от много малкото неща, които са общо взето същите като в европа, това са моловете. И нямащите отиват там и се радват, как е чисто и приятно, лъскаво и украсено. И виждат по витрините същите неща, които са виждали из Европа и се чувстват добре, някой ден може би ще си купят нещо, ако поспестят. Но и разходката им стига, както имащите са доволни без да имат нещата, видяни във филма, така и те. Имащите обаче протестират, нямащите им се пречкали, видиш ли, с безцелното си мотане им развалят удоволствието. Това, което не осъзнават, е че без тях, удоволствието им щеше да е наполовина по-малко. На много малко хора би им било приятно да пазаруват в пуст магазин, където продавачките са в пъти повече от купувачите и следят всяко твое движение. На всеки му се е случвало и знае, че не е приятно. Още повече, когато си от нямащите и продаващите усещат още с влизането ти с досада и евентуално престорена учтивост изчакват заминаването ти, за да си проверят за 318-ти път фейсбука.
Естествено пръст в това имат и самите търговци, сякаш нарочно правят така, че стоките им да са достъпни само за подчертано имащите, работейки с трицифрови надценки и от време на време правещи „шокиращи” намаления, убеждавайки ни, че едва ли не ни подаряват невероятните си едноцветни тениски, които необичайно много приличат на обикновените едноцветни тениски продавани в магазини извън мола обаче…
Нарочно не споменах въздесъщата криза, която е временно явление вероятно доста по-краткотрайно от гореспоменатото.
Някои хора сигурно ще си кажат „ Е хайде сега, чак пък толкова, тоя го направи мола храма Господен” , на тях ще кажа: Честито, Вие сте от имащите! В крайна сметка, се оказва, че нямащите същност нямат в общия случай доста надценени и често непотребни материални кхъм.. блага. Идеята на всичко това беше не да кажа това е добро, това лошо, а хората да погледнат за момент и другата страна на нещата, преди да направят заключенията си.
Tim_Logik 
Вашият коментар