Out of the blank

Реших този път да се застраховам, че месеца няма да мине без нито едно ентри, макар да нямам идея какво ще пиша. Може да изпълня идеята за ентри на колегата Облаков, просто да пиша нещо не предварително измислено. ОК, here goes..

Първото нещо, което ми хрумна да напиша, беше, че вселената е огромна. Всеки път когато видя някъде сравнени размерите на земята спрямо други космични обекти като слънцето, слънчевата система, други системи и т.н. стигайки до купища галактики, освен обичайното чувство за това колко сме малки всъщност се появява и чувството с какви глупости се занимаваме постоянно: Има ли хляб? Имам ли чисти чорапи? Какво да ям?   Нах.. ние сме някаква прашинка мотаеща се из безкрайния космос, много важно има ли хляб.. Или поне така ми се струва първоначално.

Space or socks, it’s up to you!

Всъщност обаче, както за вселената няма значение какво ще ям, така и за мен в крайна сметка няма никакво значение, че вселената е безкрайна. Какво като е безкрайна? 99.9% от хората живеещи в момента най-вероятно няма да излязат в открития космос, камо ли да отидат до друга планета. За нещо повече и дума не може да става. Така че, какво от това, че всичко това е някъде там, гледаме от време на време разни наистина страхотни снимки, друг път документални филми с пресъздадени сцени от космоса, но всичко това не е по-различно от гледане на някой измислен филм. Това че нещо го има някъде не е съществено, ако то по никакъв начин не си взаимодейства с живота ти.  Със същия успех мога да приема Аватар или Star Wars за документални филми.  Да, знам, че са измислени, ама както в живота си никога няма да видя лазерен меч или звездата на смъртта, така и нещата от научно-популярните филми за космоса никога няма да ги видя. Просто някакви си неща, някъде, дали ще им обърнеш внимание, или не, все тая. Както нищо няма да ти стане, ако не изгледаш някой филм, така и всичко ще си е същото и без да знаеш, че има повече звезди в космоса, отколкото песачинки по всички плажове на земята. (Което ако човек се опита да си представи, го заболява главата, или поне при мен е така.) Има много сфери, за които е полезно в ежедневието да имаш знания, защото ти помагат за едно или друго нещо. Знанията свързани с космоса обаче не са от тях. Да, за някои хора космоса е супер интересен, включително и на мен(е не чак „супер“), но да знаеш много за космоса за мен не е много по-различно от това да знаеш тонове movie trivia. Дали ще се родят 3 или 5 звезди в млечния път тази година, или след всеки портокал ще умре човек, стойността на тези факти е кажи-речи еднаква.  Не казвам, че учените не трябва да се опитват да разберат произхода на вселената и да разработват нови технологии и т.н. , напротив, просто това е толкова далеч от обикновения човек, че и да не открият нищо, на никой няма да му направи впечатление (освен може би на хората, които финансират проучванията, което донякъде обяснява защо напоследък им режат парите, но това е друг въпрос).

Така че, поне докато не се разбере със сигурност, че комета ще удари земята или слънчево изригване ще отнесе атмосферата ни, изборът ми на чорапи и ядене си остава по-важен от вселената.