Реших, че е крайно време и за мартенското ентри, не че ми е цел да пиша по едно на месец, но така или иначе така се случва последно време, няма какво да се залъгвам. И това го казвам, за да предизвикам съдбата и да се окаже, че ще има още много този месец. Едва ли. Та…
Първо! Кишата.. даа, всички се оплакват от кишата, псуват кишата, падат в кишата.. Кишата е много онеправдана. Много хора обичат снега, но никой не обича кишата. Да, щеше да е страхотно да трупа сняг, всичко да е бяло и красиво и после направо да изчезва без да става мокро и джвакащо. Даже скоро си мислех, нямаше ли да е готино ако снега не беше точно замръзнала вода, а нещо друго, и от това си състояние не преминаваше директно в пара.. Без киша, без преливащи реки и т.н. Щеше, ама не е. Кишата е неизбежна. Кишата е като махмурлука, но той поне в някои случаи може да се избегне. Освен това, ако трябва да сме честни, ние сами си я правим. В природата няма киша, там снега просто си се топи, изтича си като вода я в почвата я в някое поточе. Но когато е в града, хората и колите мачкат снега, замърсяват го и го превръщат в киша, а после се оплакват.
Второ! Предполагам нещо за политиката трябва да е, но понеже не разбирам от политика мисля да не пиша затова, не че неразбирането ми от нещо ме спира по принцип, но мисля, че когато все пак пиша по тази тема, ще си заслужи отделно ентри, затова сега пас.
Трето! „Как е в София?“ Това е може би най-често задаваният ми въпрос когато се върна във Варна. „Как е в софия?“ Първо, или по-скоро 3.1. , това е някакъв неясен въпрос, времето ли как е, трафикът ли, хората ли, живота ли? Допускам, че е някаква смесица от всичко, затова си избирам на кое да отговоря, понякога казвам, че е студено, друг път, че е скучно или тъпо, защото 3.2. , а именно – аз не съм човекът, по когото може да се отсъди как върви живота в софия, пък бил той и студентския в частност, ям по 10 пъти на седмица по столове, не ходя по дискотеки и купони и единствените ми маршрути са до университета и гарата, как може да е? Не се оплаквам, все пак аз съм избрал да е така, просто това не е интересно и не е нещо, което хората очакват да чуят като ме питат, затова обикновено са малко разочаровани, че не съм разказал как с колегите сме се напили и сме правили понички с краден 94 в парк Мир и дружба. Но да не се отплесвам, моята гледна точка за живота в студентски е също тема на друго ентри.
Четвърто! Освен, че съм поизоставил блога си, поизоставих и така наречената БЛОГОСФЕРА като цяло, последно време не следя „любимите“ ми блогове с оплаквания от random услуга/обслужване/продукт и възхвали за други. Ще трябва да наваксам. Колкото до моите ентрита, не е толкова, че няма какво да пиша, просто повечето случаи са някакви малки неща, а някак си не ми изглежда добре да напиша 5 реда, хората(и под хората имам предвид единият ми читател… евентуално) ще дойдат и ще си кажат „ООо тоя написал ново ентри най-после“ и какво ще видят, 50 думи на кръст. Това си е направо шамар в лицето. Не мога да си позволя да удрям шамар в лицето на единствения си читател. Сигурно си мислите, че ако пиша по-кратки по-често, хората ще свикнат, но това ще значи само, че ще са намалили очакванията си, което не е хубаво. А и досегашните ми опити за редовно постване са били пълен провал, така че ситуацията ще е 5 реда за 3 седмици, т.е. връщаме се към шамара. Това, което написах сега, вероятно са доста глупости, но пък затова винаги пиша ентритата си по това време на денонощието и се старая да не ги чета на другия ден, или направо въобще.
п.п. Интересен факт е, че когато съм в настроение за блогване (блях), дори да нямам конкретна тема, пак мога да изпиша стотици думи за всякакви неща.
п.п.п. Да, това не беше интересен факт, но заедно с този втори послепис доказвам тезата си.
Tim_Logik 