BG Банки и Бандити

В последните няколко месеца на няколко пъти се появаха новини за ограбени клонове на банки, един път ок, втори айде, ама на третия вече се замислих, както често правя.

Това, което всъщност ме подтикна да напиша цяло ентри по темата, беше разкритието, че една от банките е обрана от учителка с пистолет играчка!  Сега някои казват, че не била тя, други незнамсикакво, няма значение, обрана ли е банката, обрана е, никой не е прострелян, значи пистолета спокойно може да е бил играчка.  Работата е там, че човек като цяло е с нагласата, че такива неща в наше време не се случват. Всички сме гледали по уестърните как влизат бандитите с кърпите и казват давай тука парите, вземат ги и офейкват, ама сега в 21-ви век да се случва същото по кажи-речи същия начин, WTF?? Защо се случва това,  чудех се аз, докато пътувах в 94 седях на верандата си, пушейки лула и съзерцавайки залеза.

Отговорите са основно два: единият, разбира се, е защото хората нямат пари, а искат да имат много. Но това не е оправдание, защото винаги го е имало, както в България, така и навсякъде.

Другата причина, както вероятно е станало ясно от по-горе, е, че не е особено трудно.  И човек си казва, добре де, има вече всякакви технологии, камери, паник бутони, решетки, охрани и т.н.  Ами, има да, но всичко това струва пари, което по принцип не би трябвало да е проблем за банките, но тук се намесва БЪЛГАРСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ!!  А каква именно е тя? Ами такава, в която има толкова много клонове на банки, че най-вероятно има такъв по-близо до вас, отколкото е магазинът за хранителни стоки. А малко по-далеч има още един, на друга банка. В последните години се навъдиха толкова много клонове на банки, че чак е абсурдно.  Кажи-речи всяка нова сграда, била тя за офиси или жилищна, има на приземния етаж клон на някоя банка.  Ако няма нови сгради, ще се ремонтира някъде нещо и готово.  И какво обикновено има в тези клонове? Едно-две бюра за КРЕДИТНИ ИНСПЕКТОРИ, рафтчета със задължителните класьори, едно-две гишета/каси и един охранител с полагащият му се стол, ако има късмет може и цяло бюро.

Овча Купел 2, София, 2010 г.

На пръв поглед всичко е нормално. Уловката е какво се крие под думата „охранител“. В повечето случаи става дума мъж в пенсионна възраст, предполагам бивш военен/полицай, които има някаква мултифункционална роля, дава информация на клиентите, помага им да попълват формуляри, насочва ги към свободната каса и други такива, като се старае да изглежда сериозен и не пропуска да гледа подозрително хората с по-обемни дрехи/раницаа или нещо такова.  Звучи малко несериозно пазач на БАНКА да е човек, който може да получи инфаркт ако извикаш по-силно, както и да решиш кръстословица преди да е изкарал пистолета си от кобура при нужда.  Естествено, че може да има по-квалифициран човек за охрана, както и други по-добри мерки за сигурност, ама ако трябва това да се направи за всичките 327454 клона на дадената банка из страната, работата става дебела.  При положение, че всеки от тези клончета има оборот от максимум няколко хиляди лева на ден, естествено че на банките ще им е по-изгодно да не влагат средства в охрана. Плюс това 3-4 обира са си направо нищо отнесени към броя на банките.  От друга страна пък кой нормален човек, служител в банка, бил той охрана или друго, ще тръгне да се опъва на обирджията. Пука му истински ли е пистолета или воден, сигурно дори не натискат паник бутона, да не би да го разгневят, изчакват да минат 5-10 минути след като си тръгне, за всеки случай… и ги разбирам хората.  Сега тук идеята ми не е да подстрекавам хората да обират банки, напротив, все пак ги хващат после доколкото чувам, сега дали е заради професионализма на полицията, или заради „професионализма“  на обирджийте, това е друг въпрос.

Всъщност не съм сигурен какъв точно е въпросът, просто исках да отбележа, че тея банчици с достолепните си охрани са просто смешни и като чуете по новините за обрана банка да не си представяте кадри от американски екшъни.  Та така, ентри за април – checked!

За моловете и българите

Още с навлизането на моловете, на чийто бум сме свидетели в момента, в нашето общество се оформиха три основни групи хора спрямо отношението им към моловете. Първото разделение е обичайното първично на харесващи и нехаресващи, което го има навсякъде и не е особено интересно за разглеждане. Първата група обаче, тази на харесващите се разделя на две по-малки такива, които ще наречем не съвсем точно – имащи и нямащи.

С отварянето на първите молове се появиха и първите шеги и закачки свързани с гореспоменатата подгрупа на нямащите. Предмет на тези шеги в повечето случаи е прехласването и предаването на моловете на един статут на едва ли не свято място, което по-добро от всичко досега и самото присъствие на човек в него му предава една по-модерна и даже яка светлина. Молът стана за много хора не място за пазаруване и развлечение, а забележителност, нещо като музей на бъдещето. И понеже входът там е по принцип е безплатен, посещаемостта е по-голяма от на всички истински музеи взети заедно.  Естествено за имащите нещата не стоят въобще така, те също се радват на моловете, все пак са от категорията „харесващи”, но го правят по свой собствен „имащ” начин. Те виждат в него практичността, удобното паркиране, наличието на супермаркет и всякакви други магазини, които могат да ти потрябват, както и храни и набор от забавления.

Не точно по темата, но вярно за доста хора

В основата на това разделение, този български феномен, както вероятно се досещате, е държавата. Или по-точно българската действителност. Причините за нея са много и се обсъждат постоянно навсякъде, така че няма да се спирам на тях. Ще се спра на връзката между нея и отношението на хората към моловете. Както казах по-горе, имащите гледат на мола от практичната му страна, те отиват, употребяват го според нуждите си и си заминават. Било то да напазаруват, нахранят или да гледат филм. Отиват там с ясна и конкретна цел. Една от тези цели, по характера си съвпада с целта на нямащите, но осъществяването става по друг начин. Имащите отиват да гледат филм в мола с цел да избягат за малко от реалността. Хората го правят постоянно защото е полезно и приятно, разбира се, било то чрез книги, филми, игри или излети в планината и т.н. В случая гледат филм, отиват, избягват от реалността, наслаждават се, връщат се и си заминават по живо по здраво, без никой да обръща внимание или да се шегува с това. Защо да се шегува човек с нещо толкова нормално като ходенето на кино ли? Защото същото нещо там правят и нямащите, но в техния случай това вече не е толкова нормално.  Защото за тях самото присъствие в мола е бягане от реалността. От панелките, от мръсните улици, казаните, кучетата, гъчкането в градския транспорт, чакането по опашки и т.н. Те не употребяват мола, както имащите, те го изживяват, както първите изживяват филмите, които гледат. И това всъщност не е смешно, а по-скоро тъжно. Тъжно е защото нещо, което трябва да е достъпно като месната бакалия, се оказва че за повечето хора е оазис сред градската сивота.  И когато по-горе казах, че е музей на бъдещето, всъщност исках да кажа, че е по-скоро музей на Европа. Хората са били из Европа, виждали са как е там и си представяха, че когато станем част от нея, изведнъж и тук ще стане така. И дано някой ден да стане, засега обаче, едно от много малкото неща, които са общо взето същите като в европа, това са моловете. И нямащите отиват там и се радват, как е чисто и приятно, лъскаво и украсено. И виждат по витрините същите неща, които са виждали из Европа и се чувстват добре, някой ден може би ще си купят нещо, ако поспестят. Но и разходката им стига, както имащите са доволни без да имат нещата, видяни във филма, така и те.  Имащите обаче протестират, нямащите им се пречкали, видиш ли, с безцелното си мотане им развалят удоволствието.  Това, което не осъзнават, е че без тях, удоволствието им щеше да е наполовина по-малко. На много малко хора би им било приятно да пазаруват в пуст магазин, където продавачките са в пъти повече от купувачите и следят всяко твое движение. На всеки му се е случвало и знае, че не е приятно. Още повече, когато си от нямащите и продаващите усещат още с влизането ти с досада и евентуално престорена учтивост изчакват заминаването ти, за да си проверят за 318-ти път фейсбука.

Естествено пръст в това имат и самите търговци, сякаш нарочно правят така, че стоките им да са достъпни само за подчертано имащите, работейки с трицифрови надценки и от време на време правещи „шокиращи” намаления, убеждавайки ни, че едва ли не ни подаряват невероятните си едноцветни тениски, които необичайно много приличат на обикновените едноцветни тениски продавани в магазини извън мола обаче…

Нарочно не споменах въздесъщата криза, която е временно явление вероятно доста по-краткотрайно от гореспоменатото.

Някои хора сигурно ще си кажат „ Е хайде сега, чак пък толкова, тоя го направи мола храма Господен” , на тях ще кажа: Честито, Вие сте от имащите! В крайна сметка, се оказва, че нямащите същност нямат в общия случай доста надценени и често непотребни материални кхъм.. блага. Идеята на всичко това беше не да кажа това е добро, това лошо, а хората да погледнат за момент и другата страна на нещата, преди да направят заключенията си.

Цената на щастието

Една от най-често срещаните сентенции в нашето консуматорско общество е „щастието не се купува с пари“ и други вариации на същото.  Интересното е, че обикновено хората, които го използват всъщност не могат да си позволят да пробват дали все пак може да се купи и затова го казват просто за лично успокоение. Честно казано не се сещам за богат човек, който да е казал в интервю „ами да много съм богат имам всякакви работи, ама щастието не се купува с пари“, което събужда някои съмнения, но по-добре да ги нямаме, очевидно нито аз, нито който губи време да чете това в момента се намира на яхтата си. (Ако все пак някой се намира на яхтата си и има опит от първа ръка за купуване на щастие нека постне коментар).

Колкото и да е странно обаче, това ентри няма точно тази тема за цел, просто това измислих за увод.  Та, идеята ми е за нещата, които хората си купуват в ежедневието, защото им носят някаква доза моментно щастие, било то за час, ден два или седмица.  Примерно шоколади, бири, джаджи, дрехи etc.  Всъщност, още по-конкретно, става дума за относителността на цената на различните дейности/предмети, които доставят споменатото щастие.  И как хората приемат едни неща за по-яки, а други за по-скучни в зависимост от това каква е паричната им стойност.  Примерно един човек си купува книга за 30 лева, прочита я за ден-два и това му доставя голямо удоволствие и е доволен, че го е направил и за него си е струвало. Друг обаче примерно за тези 30 лева кара бъги 2 часа и за него си е струвало също така, обаче нито единия би дал 30 лева за бъги, нито другия 30 лева за книгата. Добре, ще кажете, много ясно, хората имат различни вкусове и какво? Ами работата е там, че тези хора не отказват другото защото не им харесва въобще, а защото съотношението цена/удоволствие(щастие) не е приемлива за тях.  С други думи, първият би карал бъги за 10 лева,  а вторият би прочел книгата за 5 лева.  Да обаче цената няма как да е различна за двамата, защото единият винаги би бил недоволен, че другия плаща по-малко, при положение че получават едно и също. От друга страна обаче точно ако това беше възможно, би позволило предлагащите тези услуги/предмети да максимизират печалбата си, стига цената да не пада под себестойността. Т.е. идеалният вариант за предприемачите би бил потребителите да нямат контакт помежду си. Това звучи малко невъзможно, ама ако се замисли човек, каращите бъгита, мотори и т.н. рядко са в една среда с четящите книги вкъщи, така че може да се каже, че комуникация между двете групи липсва и при определени условия все пак може да се получи.  Същестуващ пример за подобно нещо са концертите, мачове и т.н., де факто всички получават едно и също нещо, обаче едни са там за 50 лева, други за 10 и макар че разликата в полученото в никакъв случай да не е 5 пъти, то все пак всички са доволни. Значи за концерт може, ама една дреха примерно не може мутресата да си я вземе за 100 лева, да се хвали пред приятелките си, а ти да си я вземеш за 30 лева, защото ти допада ама за повече просто не би я взел.  И понеже някой ще каже: е да, ама едните гледат от по-близо/по-удобни седалки etc., затова дават повече пари. Ами да, ама така и четящият като се качи на бъги ще кара внимателно с 30 и ще гледа да не се претрепе, докато другият ще фучи със 60 правейки скокове и т.н., демек преживяването е съвсем различно а цената си е една. Също и екстремистът няма да получи същото удоволствие от книгата защото няма да я оцени/разбере напълно.

Към тази тема ме насочи наборът ми от безсмислени на пръв поглед предмети, за които съм споменавал. Хората ги гледат и се чудят и викат „Добре и за какво ти е?“, защото са свикнали да приемат, че нещо може да ти дава щастие само ако го ползваш по предназначение, ако има такова. Някой като си купи картина, никой не го пита „И ся тая картина за кво ти е?“. Както хората се радват на картините си, така и аз се радвам на безсмислените си предмети, за които нямам предназначение. Не ги наричам изкуство в никакъв случай, просто давам пример за начинът на възприятие.  Останал съм с впечатлението, че повечето хора не си позволяват да си купуват такива неща главно заради отношението на другите. В крайна сметка всеки си има своите странности и стига да са в рамките на нормалното няма лошо да ги проявява понякога.  Това прозвуча малко като „Не гледайте коза на терасата си“, но както и да е.

Та, на кратко, ако имах 20 лева и трябваше да избирам между гумена топка и обувки PRADA и двете на цена 20 лева, но след това трябваше да седя 3 дена в празна стая, щях да си купя гумената топка.  Не съм сигурен дали това е правилното „на кратко“, но в момента не се сещам друго, така че това остава.

п.п. вероятно заглавието трябваше да е по-скоро „цената на удоволствието“, но ми се стори, че насочва в друга посока, която не отговаря точно на тематиката, затова го оставих така.

п.п.п. ..а и „цената на щастието“ със сигурност е по-търсена фраза в google, хяхя

п.п.п.п. Дълго ентри, OH YEAAH, първото сериозно за новото място, старите хора са казали, каквото ти е първото сериозно ентри, такива ще са ти цяла година.

п.п.п.п.п. Старите хора не са казвали подобно нещо.

Нови мисли за блоговете

Разбрах какъв е един от проблемите на блогването! Твърде масово е. Ето, дори аз имам блог и пиша сега как е твърде масово, но сега ще обясня какво имам предвид. Първо човек си вика, хубаво, нали, безплатно е, свободно е за всеки, защо да нямат хората, никой не те кара да ги четеш? Това е вярно, разбира се, но все пак количеството пречи защото разрежда качествените блогове(каквото и да значи това) с всевъзможни оплаквания от държавата и сивото ежедневие, споделяне на клипчета от youtube и споделяне на 5 неща, които намерих под леглото си. Естествено, по-скоро бих включил своят собствен блог във втората графа, но не съм аз човекът, който да реши(а вие, петимата!). Получава се като кабелната телевизия. Имаш 100 канала, от които гледаш 5, другите ест, никой не те кара да ги гледаш, можеш да запомниш точно къде са желаните от теб и все пак другите ти отнемат от времето с глупостите си, когато решиш да провериш за нещо хубаво извън тези 5 все пак, човек трябва да разширява кръгозора си. И както се нароиха 1000 малки кабеларки, щото всеки си мисли, че е много яко да има телевизия и има всякакви идеи за нея, които са уникални, но в крайна сметка какво се получава? Едно посредствено нещо, всъщност десетки, стотици посредствени неща. В случая на блоговете даже хиляди в национален мащаб, в световен сигурно милиони. И също като телевизиите хората си правят блог и си мислят колко ще е готино, ще си пишат разни неща и другите ще им се кефят. Еми да, ама като има още 9823118210 някак си не е точно така. Дори да не беше блог, а супер сила, ако всеки, който поискаше, я получаваше, удоволствието от нея щеше да се загуби до голяма степен. Добрата страна обаче е, че ако за да направиш добра телевизия освен добри идеи трябват и много пари, то за добрия блог добрите идеи и малко акъл са напълно достатъчни. Всъщност добрите идеи не са основното в случая. Все още не е избистрено какво точно привлича читателите към даден блог, естествено има наистина добри, които са заслужили мястото си, но други са просто “втф? Как може това да е интересно на толкова хора?” Hell, някои дори се считат за авторитетни и ги цитират в във вестници за да покажат на “простолюдието” какво, аджеба, мислят за случващото се БЛОГЪРИТЕ, каймакът на България интернет обществото. С нетърпение очаквам и моментът, когато българските пенсионери ще започнат да си правят блогове, където да милеят по социализма, да се оплакват от невъзпитаната младеж и “наркоманите” и да споделят къде е най-евтиното кисело мляко. В нета такива има отдавна.  Предполагам, че както при телевизиите и радиата, трябва да има институция, която да контролира къде какво се пише, но като знам какви хора са БЛОГЪРИТЕ и как лесно се нарушават правата им ежедневно, вероятно ще се вдигне голям шум и поне 100 от тях ще пропуснат weekend извън софия за да протестират пред *instert random известно място*.

Така че не ни остава нищо друго, освен да се радваме на (не)ограничените възможности, които ни предоставя ИНТЕРНЕТЪТ и да блогваме, защото дори да имаш въздействие върху един човек, пак си е струвало минималното усилие.

Полиглот за един ден

Още от малки на всички са ни казвали колко е важно да се знаят чужди езици и децата още от съвсем ранна възраст се записват по всевъзможни школи, уроци и училища с преподаване на чужди езици. В това, разбира се, няма нищо лошо, децата по-лесно усвояват материала и т.н., но ако това е било важно за миналото и още известно време за настоящето, то в съвсем близко бъдеще ученето на чужди езици според мен ще е отживелица, защото реално човек ще има нужда само от един език – английският. За недостатъците и преимуществата на английския няма какво да се говори, какъвто и да е, той е вече наложен като международен и с доста бързи темпове се просмуква във всяка отделна държава. Всеки бизнесмен или даже направо млад човек в днешно време би трябвало да знае английски, а щом става дума за всеки, защо ще му е да учи друг език? Отговорът: За удоволствие, а не по необходимост. Защото след време да знаеш френски, немски или испански ще е просто хоби като карането на сноуборд, а не преимущество при заемане на работно място. А това пък защо е твърде ясно – развитието на технологиите. Всички езици ще продължат да си съществуват още много време, не казвам, че английският ще ги измести, но просто хората ще ги използват без да ги знаят.
В момента програмите за превод са на по-скоро незадоволително ниво за сериозна комуникация, но в съвсем близко бъдеще ще бъдат усъвършенствани все повече и повече докато се стигне момента, когато няма да се усеща разлика между програма и говорящ на майчиния си език. Добре, нали, но човек може да си каже „Да, ама то е много досадно постоянно да превеждаш веднъж полученото, после изпратеното и т.н.” Засега да, но когато се стигне нужното ниво, програмите спокойно ще бъдат вкарани в e-mail клиенти, чат програми и въобще навсякъде. Ще може човек в 5 съседни прозореца да говори на 5 различни езика като всъщност пише само на английски (или български). Представихте си го, нали? Готино е. Естествено след писмената реч ще дойде ред и на устната, може би след малко повече време, но и дотам ще се стигне, хора от различни страни ще си говорят от всички краища на света като всеки използва единствено собствения си език, вероятно дори без да знае на какъв му се говори отсреща.
В крайна сметка се оказва, че до няколко години езиковите гимназии, школи и специалности по университети ще са отживелица. Или ще ги има дотолкова, доколкото са нужни да задоволяват интереса на малкото ентусиасти, които все пак искат да научат някой език, да могат да го говорят със собствената си уста. Лошо няма, но ако трябва да сме честни, това ще са единици. Защото макар и удовлетворяващо, научаването на чужд език изисква твърде много време и усилие, за да се занима човек, само за да може да каже, че се справя и без джаджи. Добре де, може би говори мързелът в мен, но колко хора биха се учили да готвят, ако можеха само като кажат „мусака” на фурната и след малко да я получават готова? Затова става дума, човек да разполага веднага с това, за което преди време (сега) е трябвало да отдели стотици(дори хиляди) часове. Прогресът е неименуем и в крайна сметка много от познатите ни днес професии ще станат излишни, а технологиите най-накрая ще започнат да правят живота ни по-лесен. Затова човек, когато избира насока за развитие на себе си, или децата си, трябва да гледа не какво е хм… вървежно в момента, а какво ще е в бъдеще. Нещата в днешно време се развиват толкова бързо, обаче, че човек трудно може да заложи на сигурно.

Полезни работи

Всички сме гледали реклами на зърнени храни, известни още като корн флейкс, в които се казва колко са полезни, съдържат 83 витамина, калций, желязо, стомана и всякакви такива. Та като слуша, човек остава с впечатлението, че всички тези полезни работи се дължат на самите зърнени храни, понеже всяко парченце е направено от едно сплескано царевично зърно и видиш ли, затова съдържа всякакви благинки.  Истината, както осъзнах наскоро, докато гледах епизод на „How it`s made?“, се оказа малко по-различна. След като сплескат гореспоменатото зрънце и още 34280384 като него, всички те минават под едни пръскалчици, които ги напръскват (естествено) с витамините!
Всъщност дотук нямам възражения, щом казват, че има витамини и наистина има, здраве да е, как ги добавят не е важно. Мисълта ми е, щом може от нещо толкова обикновено да се направи супер полезна закуска, защо не се използва същия метод за други храни? Чипса например. Много хора обичат чипс, защо вместо да е само мазен и калоричен не е и пълен с витамини?  Или солетите, бейк ролс и всякакви такива…  Верно, че не звучи някак си „Купете си новия чипс с витамини A, B, C, D, U, I, K, O, H“ (see what I did there?) и не върви в рекламите да обясняват „ама те и на другите просто ги пръскат отгоре!“  Но пък ако го направят и се прескочи тази предубеденост у хората, ще стане доста популярен, все пак в наше време здравословното хранене е модерно. Явно хората предпочитат да работят по схемата „Щом нещо работи добре, не го променяй.“ Понякога се иска малко мислене outside the box. Не малко неща, които днес приемаме за даденост, в началото са били точно такива нестандартни хрумвания, които хората са намирали за налудничави и са отричали, докато чистото им предимство пред обикновените не ги е наложило на пазара.
В общи линии на хората днес се предлагат много неща, които могат да са в пъти по-добри без да са в пъти по-скъпи, но трябва първоначално да се вложат средства, без да има сигурна възвращаемост.  Вместо храните да стават по-полезни на пазара постоянно се появяват стоки не само със съмнителен произход ами и още по-съмнително съдържание. Лошото е, че често точно такива пък се радват на успех сред потребителите, заради ниските си цени. И после се чудят защо намират всевъзможни неща, на които не им е там мястото. Вярно е, че трябва съответните органи да следят какво се появява на пазара, ама в крайна сметка никой няма да те удари през ръката в магазина и да каже „Не купувай това, опасно е!”, всеки си има глава на раменете и е нормално като дава пари поне да отдели малко внимание да се запознае за какво ги дава. Веднъж създаде ли си човек навиците, след това няма никакъв проблем за минимално време да преценява кое става и кое – не. Ама това означава сам да си дадеш зор да направиш нещо, а не да чакаш наготово и да има кого да обвиняваш, така че ще мине време, преди българите да се убедят, че какво ядат зависи главно от тях самите.

За добрите хора и лошите неща

Жестокото убийство на 21 годишната студентка, за което със сигурност вече знаете, освен всичко друго, за пореден път повдигна въпроса, който мнозина се питат след подобни нещастия: Защо такива лоши неща се случват на толкова добри хора?  Първо, тези лоши неща се делят на две категории – първата – предизвикани от други хора и втората – предизвикани от „съдбата”.
Хората обичат да използват съдбата за обяснение и оправдание на немалка част от събитията, случващи се в живота им, като това изведнъж освобождава всички замесени от отговорност, защото видиш ли, така е било писано. Не отричам изцяло възможността, да има нещо такова, но начинът, по който аз приемам за случващото се наоколо е следният:  Всичко, което се случва, случвало се е някога и ще се случи в бъдеще си има точно определена причина да се случи точно когато се случва. Всеки знае закона за действието и противодействието, само че той не важи само във физиката, ами и в социалните отношения между хората. Тук не ми е целта да откривам топлата вода. Казвам, защото много хора не осъзнават взаимовръзката на случващото се около тях и тук имам предвид очевидните взаимовръзки. Тези, които ако се замислиш малко, можеш лека полека да навържеш и да си обясниш защо, аджеба (страхотна дума), точно това ти се е случило, а не нещо друго. Естествено освен очевидните има много повече миниатюрни неусетни взаиморвръзчици, които човек и да иска, няма как да осъзнае. И когато тези много малки нещица предизвикат едно голямо нещо, за човека изглежда, че се е случило някак си изведнъж, случайно, следователно това не може да е нищо друго освен…. СЪДБА! Ами да, ама не е баш съдба. Та.. причината, да изпиша всичко това е, че за тези малки, големи, средни и т.н. взаимовръзки и причино следствени връзки, е без значение върху кого, в крайна сметка, ще се стовари голямото събитие, било то добро или лошо. За тях няма добър човек, невинен човек, лош, заслужил, незаслужил и т.н. и т.н.  Събереш ли 5 и 5, отговорът е винаги 10. Това е точна наука, за съжаление, а може би по-скоро за добро, твърде необятна за човека, затова вместо да си блъскаме главите „Ама защо, ама как?”, ние избираме някой от обичайните заподозрени – съдба, Бог, държавата…   И наистина няма смисъл да търсим обяснението, първо, че шансовете са, че няма да го намерим и второ, че дори да успеем, няма да има съществено значение.
Когато лошото нещо е в пряко следствие от делата на човек, вариантите отново са два – очаквано е или не е очаквано. Очакваните са ясни, крадец откраднал, пиян катастрофирал и т.н. Неочакваните са тези, които бидейки именно неочаквани, шокират обществото и вкарват хората в смут. Е, искаше ми се да мога да дам обяснение за тях, но ако можех, щяха и други да могат и нямаше да са особено шокиращи. Причината да са неясни, е че в основата им стоят две неща, които не разбират напълно. За първото споменах току що по-горе, видимите и невидми връзки между всичко, случващо се въобще.  Второто, това е разбира се, човешкият мозък. Въпреки всички изследвания, експерименти и прочее научна дейност, все още доста малко се знае за това как точно функционира човешкия мозък, а е невъзможно да се разбере как функционират всички човешки мозъци при такова безкрайно разнообразие. Та, идеята ми е, че лошите неща не просто се случват, те се извършват от лоши хора (по общоприетите разбирания за лошо).  И оттук въпросът: Защо лошите хора ги правят на добрите хора?  Простият отговор е: защото иначе нямаше да са лоши. Примерно, ако един човек издирваше най-големите престъпници и им причиняваше лоши неща (да не конкретизирам), щяха ли хората да си кажат „Аа, ето един лош човек върши лоши неща на правилните хора!” , или щяха да си кажат „Евала, така трябва, добър човек, наказва лошите!”  Само че, за лошия лошото не е лошо, както не е за приятелите му и семейството му, и когато му се случи нещо лошо, се питат „Защо на добрите хора се случват лоши неща?”. Някои неща обаче не зависят от гледната точка, лоши са според всички, и което е най-важното, лоши са и за тези, които са ги извършили. Защо са ги извършили при това положение, е въпрос, на който ако някога намерим отговора, света ще е едно по-добро място.  А до тогава, ще използваме обяснения от рода на „моментна невменяемост” и подобни, които са просто по-добре звучащи изрази за „нямаме си идея”. С идея или без, с обяснение или без, лошите деяния трябва да бъдат наказвани подобаващо.

Автоъпгрейдване

В България обичаме да обсъждаме стандарта на живот и по-точно да се възмущаваме колко е нисък, докато в другите държави се къпят в мляко и карат летящи коли, цифрите по въпроса показват подобрение, което трудно може да се нарече незначително, но въпреки това мнението на хората е, че едва ли не нищо не се е променило години наред (държавата е виновна, да не забравяме). Причините за това явление, според мен, са две: едната е, че българинът е винаги недоволен, а другата – автоъпгрейдването, както аз току що реших да го нарека и именно за него ще става дума тук, затова ще го обясня по-долу.
Автоъпгрейдване очевидно или не идва от думите „авто” – само и „ъпгрейд” – от английски – подобрение. Да, можеше да го кръстя и „самоподобрение”, а може би вече има измислен термин за това явление, но сега е модерно да се използват чужди думички, та…  Автоъпгредването е процес, който е несъзнателен, но се състои от многобройно ежедневно извършвани съзнателни процеси. То е същината на подобряването на стандарта на живот и точно, защото като цяло е несъзнателен, се получава разликата между статистическите данни и впечатлението на хората. За да стане по-ясно, или по-скоро само ясно, ще дам няколко примера.
Човекът Х има определен месечен доход, с който се издържа, плаща сметки, купува си дрехи, храна и т.н.  Да кажем, че в даден момент, този месечен доход е 500 лв.  Не са много, но стигат за покриване на всички разходи, само че не остават, а щом не остават, това за човека значи че не стигат.  Минава време, икономиката се развива и всичко, както си му е реда и в един момент заплатата на човека Х е вече 600 лв. Това, което не става, е, човекът Х в края на месеца да седи със 100 лв. в ръка и да си каже „Ехаа, това е друго нещо!”. Това, което става, е автоъпгрейдване. 100 лева на месец са си 20% увеличение, но на ден се падат по 3 лева и така се започва. Отива човека в магазина да си пазарува, гледа продуктите, гледа каймата от 1.25, гледа тази от 1.55 и си вика „Ха, я да я пробвам тази.” Хоп, 30 ст. по-малко, хайде и от по-хубавото кисело мляко, от кашкавала също и ето ги трите лева. И така в края на месеца, човека седи без допълнителните 100 лева и не си мисли „Еее вземам от една идея по-добрите продукти, по-добре ми е”, а си мисли „И какво, същата работа, егати държавата, кога ще се оправи?”  Или пък решава с допълнителните пари да си купи нови обувки, блуза, нещо такова. И пак, в края на месеца не си мисли „Еее преди имах 3 чифта, сега имам 4 чифта обувки, друго казва..” , а си мисли.. сещате се.  Могат да се дадат десетки примери за автоъпгрейдване и резултатът винаги е един и същ – неусетно повишаване на стандарта. И точно заради това „неусетно” хората си мислят, че го няма, държавата ни не струва, а политиците ги лъжат. Не казвам, че политицете не лъжат, а държавата ни е тип-топ, но ако човек си направи елементарно сравнение със себе си преди няколко години, може да остане изненадан. Ако пък след сравнението не забележите промяна, при очевидна такава в останалите, не ви е виновна държавата.
Автоъпгрейдването, както вече се подразбира, има две страни. Едната е, че човек все пак живее малко по-добре консумирайки по-добри продукти и т.н. , а другата, че не чувства подобрението, което значи, че не получава удовлетворение от постигнатото (някои биха казали „парите не купуват щастие”, но избягвам такива клишета).  Според мен, по-важно е да се вземат мерки за втората страна, тъй като тя по-пряко зависи от дадения човек. Ако подобрението е примерно от 500 на 2000 лв., дори накрая човекът да е пак без останали пари, нещата, за които са отишли, ще са достатъчно запомнящи се, за да е доволен, което е важното.  За другия случай обаче, трябва всеки сам да направи така, че да „види” разликата. Било под формата на спестяване, купуване на кредит, което е добре от гледна точка на това, че получаваш нещо, което искаш, а после така или иначе трябва да отделиш парите и не ги даваш за половин процент повече масленост, или просто инвестирането в неща, в които иначе не бихте. Защото в края на месеца всички тези дребни подобрения нямат значение, по-добре старите неща, когато на нова година седнете на отрупаната (както винаги) трапеза и имате и нов телевизор, ще забележите разликата (президента ще е по-голям).

teh опозиция

Постоянно в медиите се говори за управляващата коалиция и неизменно покрай нея се споменава и опозицията. Обикновено опозицията не е съгласна с нещо, обвинява някого и от време на време, когато се случи нещо нередно в държавата, от природно бедствие до катастрофирал пиян, предлагат вот на недоверие. И всичко това се приема като нещо нормално, защото все пак това е идеята на опозицията, да предлага друга гледна точка и да е спирачка, ако управляващите решат да правят нещо неблагоприятно за народа. Но какво прави опозицията всъщност? Е, честно казано не знам точно, но на пръв поглед нищо особено, освен да се оплаква от положението си на властнямаща и да се опитва да изкара властимащите възможно най-зли, пък белким на следващите избори нещата се сменят. Не могат да спрат закон за гласуване, не могат и да изиграят ултимативният си коз, вота на недоверие, който изкарват по 5 пъти на месец и само дето няма залози за следващата причина за такъв, въобще пълен фарс. И понеже са конкуренти с управляващите, нямат никакъв интерес те да си вършат добре работата, даже напротив, стараят се да пречат и на всичкото отгоре, никой не ги държи отговорни, защото са опозицията… като малкият брат, който при беля винаги е оневинен, защото големият е трябвало да го наглежда и спре при нужда.  Доста удобно, честно казано, ако бях депутат, бих предпочел да съм от опозицията, еднакви привилегии с управляващите, минимална отговорност за случващото се по време на мандата, кеф…  Но все пак трябва да проявяваш някаква активност, иначе хората ще си помислят, че не ти пука за държавата и си съгласен със случващото се, затова ако се пениш през ден как другите ограбват държавата, а след това си чопнеш и ти по нещо, всичко е тип-топ.  И после, когато някой ден местата се сменят и опозицията стане управляваща, но положението изведнъж не става розово, оправданието е налице: предното правителство е било толкова лошо, че сега направо няма оправия… а това, че те самите са се постарали положението да е толкова лошо, някак си остава незабелязано, защото хората са били твърде заети да търсят кусури на намиращите се в светлината на прожекторите. И така цикълът се затваря, политиците са доволни, а държавата, разбира се, е виновна.  Не мисля, обаче, че политиците са виновни, поговорката за баницата всеки я знае, а доколкото познавам българите, всеки би бил доволен ако е част от по-горната схема, колкото и някои да отричат, просто е неестествено.  Не знам каква трябва да е системата, за да стимулира прогреса, а не междупартийните войни, но в случая народа няма как да спре да дава баницата, защото все някой трябва да е в парламента, а наистина няма значение кой, ако резултатът винаги е един и същ. Но на първо време си мисля, че хората трябва да се замислят повече какво прави и не прави опозицията, защото ако не допускаме едни и същи хора да се въртят в управлението е въпрос на време да попаднем на баницоустойчиви (не може баш всички да са еднакви все пак).
И естествено сега всеки ще си помисли „пфф, ето още един разбиращ от политика, сигурно следващият път ще пише за футбол”. Ами не, не разбирам от политика, затова не коментирам конкретни политически ходове, партии или политици, а просто това как изглеждат нещата отстрани, но пък гледайки парламентарният контрол, нищо чудно, че всеки си мисли, че става за политик.

супер несправедливост………………….. NOT

(излишно е да казвам колко време в mspaint)

Мъжете, а и жените, често биват обвинявани, че при избора на човек от противоположния пол гледат първо външният вид на човека, вместо неговият характер и т.н., което от своя страна било повърхностно, буу-хуу..  За това си има съвсем логично обяснение, но да започнем по-отдалеч. За по-лесно, както винаги, опростяваме нещата и приемаме, че човек търси в друг човек две неща: добра външност и добър характер, първото включва физически данни, начин на обличане etc, второто начин на общуване, възпитание и въобще всичко друго. За по-кратко В и Х.  Приемаме също, че тези два фактора са еднакво важни, като понякога единия леко преобладава, но ако човека не отговаря и на двата, гори. Та, хората пребиваващи „реалния свят“ виждат други хора, но това което виждат е само едната половина – В.  И така човек си избира някои от хората, отговарящи на критериите му за В. и продължава нататък. И тук идва и несправедливостта.  Хората, които разчитат предимно на външността си биват избирани и от хората предпочитащи В и от тези предпочитащи Х, защото всеки от тях е сигурен, че поне едно от изискванията е изпълнено.  И биват обвинявани затова от хората, които разчитат повече на добрият си характер, защото остават някак дискриминирани. Ами.. така е да, защото си е закон на природата всяко нещо да търси пътя на минимално съпротивление.  Нормално е ако имаме двама човека, един 6:х и друг 4:х * всеки да се насочи първо(!) към първия, а не към втория и да се надява, че хикса ще е достатъчен да компенсира.  И се получава така, че хората, които са 4:6 просто няма как да го покажат това на пръв поглед, не може да ходиш със списък на книгите, които си прочел или нещо такова. Затова и хората имат по много връзки, всеки си вика яя това сега 6:4 ли ще е, ааа не, 9:1 е, греда, тогава нататък…  Това наистина не е никак справедливо, нооо тук идва на помощ въздесъщият ИНТЕРНЕТ :phear:  Точно така, интернета връща баланса в системата, защото като изключим сайтовете за запознанства, които по-скоро приличат на магазини, да не кажа друго, човек в нета първоначално се представя само с думи, тоест както навън виждаш само ходещи външности, в нета виждаш само мотаещи се характери, лол.  И тук ситуацията е точно обратната, попадаш на х:6 примерно и чак след време разбираш дали е 5:5 (най-добре) или 1:9 (тук всеки според критериите си си представя за какво иде реч:Д) Много хора не харесват общуването в интернет и то е точно затова, защото просто не знаят как да се представят в една такава среда и без подкрепата на външността си се чувстват безсилни. И понякога наистина са… Най-забавно е, когато някой си мисли, че влиянието му в „реалния свят“ има някаква сила в ИНТЕРНЕТ, хяхях, хора, пародии на самите себе си, безценно!

Изводът от всичко това е, че всеки човек трябва да прецени за себе си кое леко или повече преобладава в изискванията му и да се насочи към сферата, която му предоставя по-голям шанс за успех, естествено че можеш да намериш всичко навсякъде, въпросът е за колко време…

И не забравяйте, за всеки влак си има пътници, дори за товарните (клошари:Д)!

*съотношение Външност : Характер

п.п. знам, че не откривам топлата вода, но това никога не ме е спирало…

п.п.п. затова пък не знам какво точно искам да кажа с тази картинка:Д

п.п.п.п също не знам дали послеписа се слага след това със звездичката или обратното.