Job on demand

Неведнъж тук е ставало дума за това, колко хмм.. фрустриращо може да е да се занимаваш цял живот с нещо, което не ти е съвсем присърце, но нямаш особен избор.  Няма какво да се лъжем, повечето хора не работят това, което наистина искат, дори да работят нещото, за което са учили, то често е избрано поради причини различни от „това искам да работя“, било то защото тази работа е престижна, печели се добре, трябва да поемеш семейния бизнес и т.н.  Разбира се, нямам нищо против всичко това, ясно е че за тази част от хората работата е начин да издържат себе си и семействата си и да си осигуряват каквото искат, а не начин на живот, така че ок, няма проблем, така е било така и ще бъде.

Нямаше ли да е хубаво обаче, ако човек можеше поне веднъж в живота си, за някакъв малък период от време, да работи мечтаната работа, да види дали наистина е както си е представял. Това именно е идеята на „Job on demand“ , поне както аз го виждам. Става дума за някаква фирма примерно, която има връзки във всякакви сфери и когато при тях отиде клиент и каже искам да работя едисикакво за 5 дена, те се свързват с когото трябва и му дават оферта.  Тук обаче идва един от основните проблеми. Понеже хората обикновено не са квалифицирани за своята работа мечта то се предполага, че работодателите нямат интерес да ги вземат на работа, било то и за 5 дена. Затова, както всички услуги, така и тази ще трябва да е платена. Проблемът е в това, че хората не мечтаят да са чистачи или сервитьори, а примерно балерини или DJ или някакви други яки работи, които генерират сравнително големи приходи, тоест евентуалните загуби, които ще трябва да компенсират слагайки теб на поста, ще наложат увеличение на цената. Сега не знам точно как би изглеждало ценообразуването на подобна услуга, но мога да си представя, че няма да е от евтините, но да приемем, че няма да е и само за богатите.

Както аз ги виждам, нещата изглеждат така, работи си човекът X нещо, заделя си по малко пари и след известно време, като реши, че е събрал максимумът, който би дал за подобно нещо, отива в дадената фирма и казва „Така и така, винаги съм искал да бъда футболист и да играя в Левски!“. От фирмата казват „Ок, до седмица ще имате оферта“ и след това се свързват с футболния съюз, с управата не Левски и т.н., с когото трябва, намират начина и след седмица казват „Може да стане, Левски играят със Скакавица за купата, предния мач са били 4:0 и нямат против да сложат в отбора един слаб играч, цената е 1000 лева“ , човекът X казва „Добре, супер“  договри ала-бала и готово, всички са доволни.  Сега ще кажете: „То има много хора които ще искат да играят в Левски за 1000 лева“ , първо – всичко е условно, колкото да дам пример, второ, ако има много, няма да е 1000 лева, а 10000 лева, ако трябва ще обявяват търг за мястото във всеки незначителен мач, това не е важно.  В друг мащаб някой богаташ може да иска да играе в Реал Мадрид примерно и да е готов да даде и един милион за участие в мач.   А някой друг пък, може да си плати да е пилот във Формула 1 за едно състезание, след съответна подготовка, разбира се, пък било то и в някои от малките отбори, на които колите им и без това често отпадат. Друг пример. На мен винаги ми се е струвало яко да си диригент, обаче не бих отделил незнамсиколко години в учене и практика, за да стана истински диригент. Затова пък бих дал определена сума за кратък курс и шанс да дирижирам истински оркестър (те така или иначе ще си свирят, както си знаят) на истински концерт, дори да е организиран само заради прищявката ми, все пак затова си плащам.  Има и по-лесно изпълними, например да караш багер, уговаряте се, пращат те някъде, инструктират те, копаеш каквото копаеш и си тръгваш доволен.

Добре де, някои няма да са въобще изпълними

Въобще възможностите са много, но човек не може сам да си ги осигури тези възможности, затова трябва да има предприятие с нужните хора и ресурси, да го предложат на потребителите.  Естествено, не за всички работи ще е възможно, никой няма да ти даде да оперираш човек или да си авиодиспечър, но в подобни случаи може поне да се осигури наблюдение на тези дейности.  Някои съществуващи примери за подобна практика са космическите туристи, 20 милиона и си в космоса,  естествено не може всеки, хората си минават през тежка подготовка.  Предполагам всеки може да се сети за поне една работа, за която би платил, да поработи поне малко, дори щастливците, на които им плащат, за да я вършат.

п.п. Ако Вие, който четете това, сте изпълнителен директор на голяма корпорация, или просто милионер, търсещ да инвестира пари в ново начинание и сте заинтригуван от гореописаната идея, моля свържете се с мен, с радост ще изчистя детайлите и ще се заема с управлението на екипа отговорен за изпълнението.

Pulling it off

Така и не намерих подходящ превод на български на горния израз, затова ще трябва в името на ентрито да го побългаря малко. Както и да е, за незапознатите, „to pull off something“ в смисъла, за който ще говоря, е да можеш да направиш нещо, но не само да си способен да го извършиш физически, ами и да ти подхожда един вид, да е в синхрон с твоята личност. Прозвуча малко сякаш е нещо мега възвишено, но се надявам по-долу да стане ясно.

Всеки човек има набор от неща, които може да pulloff-не, било то неща за казване, за правене, за обличане и т.н.  Някои от тези неща хората правят редовно в ежедневието си, други по-рядко, но когато ги направят, останалите ги считат за нормални за тях, защото са в зоната на нещата, които могат да pulloff-нат.  Примерно имаме човека X, за когото се знае, че е добър и културен и възпитан и в един слънчев ден по една или друга причина човекът X казва за някого „Тоя е ебати тъпото копеле!“ при което всички присъстващи се стъписват и споглеждат учудено. Защото човекът Х не може да pulloff-не подобна реплика. Той може да си я помисли, но ако я изкаже, реакцията е съвсем различна от тази когато някой друг, човекът Y, всеизвестен простак примерно, я каже. Човекът Y пък, макар и простак, също не може да pulloff-не всичко, не може примерно да направи забележка на някой, че е объркал нещо, защото кой е той, простака, че да поправя другите, абсурд. Но пък може да изказва всевъзможни коментари за другите, без те дори малко да се обидят, защото голяма работа, това е мнението на простака, не сме очаквали да каже друго…

Според мен е от особена важност всеки човек да има реална представа за това какво може да pulloff-не. Това понякога изисква известна доза експеримент, от време на време да пробваш неща които са леко извън характерната ти зона, после повече и така докато не стигнеш границата, което обикновено разбираш като вече си я преминал. Важното е да е в границите на умереното, а не изведнъж да хвърлиш някоя бомба и после нищо вече да не е същото. Защото работата е там, че хората често вътрешно не са такива, каквито са възприети в обществото, или поне не съвсем. В главата на човек мислите прииждат постоянно и не се съобразяват с това, какъв е статуса на човека сред околните. Работата на човека обаче е да отсее тези мисли и да реши кои могат да станат обществено достояние и кои по-добре да останат за него си.  На мен примерно ми се е случвало много пъти в различни ситуации да ми се иска да кажа нещо, което изречено от простака би било доста смешно,  но казано от мен ще е по-скоро „what?“ , демек не мога да го pulloff-на и единственото, което ми остава е да се посмея наум. Ако реша че нещо е по-скоро до границата често го казвам и дори да се окаже неподходящо поне си се посмивам наглас. Обичам когато се разсмивам, но да не се отклоняваме от темата.

Me pulling off хартиена торба с дупка  на главата + оливане.

Подобно е положението и с действията, примерно на така наречените „свалячи“  им е някак си от само себе си позволено да се държат по-дръзко и нахално с момичетата, задявайки ги(това звучи малко соц, лол) и в отговор получават неща от рода „офф, престани, ужасен си“ etc.  но ако някой без подобна слава пробва нещо такова отговорът ще е по-скоро „КВО СИ ПОЗВОЛЯВАШ БЕ?“ + като екстра, прекъсване на всякакви взаимоотношения с дадения.  Същото се отнася и за неща, които хората правят като са пияни примерно, едни каквото и да направят сякаш всичко им е простено, защото, oh well, пиян е бил, други обаче явно заради имиджа си трябва да притежават някакъв свръх контрол, оverwrite-ващ пиянството, иначе отива коня у ряката(най-после имаше къде да използвам този израз).

Същото е и с дрехи, украшения, татуировки, пиърсинги и т.н. и т.н., човек веднъж влезе ли в образ, така да се каже, най-добре е да си седи в него, защото започне ли много да криви насам-натам изведнъж никъде не се вписва, а това определено не е ничия цел.  Сега някой ще каже „е добре, щом му идва отвътре на човек, той си е такъв, нали навсякъде ни казват БЪДИ СЕБЕ СИ!“ … well… това е то да бъдеш себе си, да бъдеш образа, който си си създал.. всъщност, понякога дори не си го създаваш сам, ама няма как, трябва да го поддържаш. Да бъдеш себе си не значи да изричаш всяка простотия, която ти хрумне, или дори да не е простотия, всъщност. Ако вземем пак простака от по-горе, примерно взема участие в разговор с някакъв адекватен коментар и какво? „на умен ли се правиш, а-у..“ Не става, стига човек да знае за себе си, че не е простак или че от време на време е, или каквото и да е, за което другите не знаят, няма проблем.  Важното е да има вътрешен мир, ААУуууУУуумММммМмм…

Имах и други примерни, но мисля че идеята стана ясна, ако някой иска, може да сподели в коментарите какво не е успял да pulloff-не (сякаш ще има коментари..)

Страховития ЪНДЪРГРАУНД!

Нямам предвид гангстери и други криминални лица, а чисто и просто подземните паркинги(паркинзи?). Може и да греша, разбира се, но съм останал с впечатлението, че повечето български шофьори все още имат някакъв скрит страх към подземните паркинги. Естествено никой уважаващ себе си шофьор не би признал, ако е така, понякога си е доста очевидно.  Когато няма избор, ясно, ще неще, шмугва се в паркинга. Когато има, обаче, както е примерно с mall Varna, хората искат ако може да спрат някъде отвън. Ако ще да е адския студ, дъжд, вятър, сняг и т.н., първо се пълни външният паркинг и после вече подземните нива (виж по-горе „няма избор“).  Не знам дали се дължи на по-кратките и някак по-несериозни шофьорски курсове през последните години или просто защото самите подземни паркинги са общо взето новост за българия и хората не са свикнали. Може би е заради самата им структура, тесни улички, множество колони, в кото можеш да се блъснеш/сурнеш,  както и множеството коли евентуално, тогава вече е кошмар.  Друга вероятна причина сигурно са филмите! Кажи-речи във всеки втори екшън има сцена в подземен паркинг, където гонят/убиват/блъскат някого или просто въртят далавери.

Почти съм сигурен, че така ги виждат.

Нищо чудно че хората имат едно наум преди да отидат в подобно място, все едно да отидеш в little Italy през 30-те и да си кажеш „Я този малък семеен ресторант с дебел барман и костюмирани мъже, неядящи нищо, изглежда уютно, хайде да хапнем тук“.

Лично аз, като един неактивен шофьор, също бих избегнал всячески влизането в подземен паркинг, но все пак за всичко си има първи път, така че когато това се случи, непременно ще докладвам (но най-вероятно няма).

Това е нещо като промо за новото ми гига ентри относно моловете, което няма нищо общо с паркингите им и ще види кибер свят най-вероятно по-късно тази седмица (и като казвам тази, имам предвид следващата).

Цената на щастието

Една от най-често срещаните сентенции в нашето консуматорско общество е „щастието не се купува с пари“ и други вариации на същото.  Интересното е, че обикновено хората, които го използват всъщност не могат да си позволят да пробват дали все пак може да се купи и затова го казват просто за лично успокоение. Честно казано не се сещам за богат човек, който да е казал в интервю „ами да много съм богат имам всякакви работи, ама щастието не се купува с пари“, което събужда някои съмнения, но по-добре да ги нямаме, очевидно нито аз, нито който губи време да чете това в момента се намира на яхтата си. (Ако все пак някой се намира на яхтата си и има опит от първа ръка за купуване на щастие нека постне коментар).

Колкото и да е странно обаче, това ентри няма точно тази тема за цел, просто това измислих за увод.  Та, идеята ми е за нещата, които хората си купуват в ежедневието, защото им носят някаква доза моментно щастие, било то за час, ден два или седмица.  Примерно шоколади, бири, джаджи, дрехи etc.  Всъщност, още по-конкретно, става дума за относителността на цената на различните дейности/предмети, които доставят споменатото щастие.  И как хората приемат едни неща за по-яки, а други за по-скучни в зависимост от това каква е паричната им стойност.  Примерно един човек си купува книга за 30 лева, прочита я за ден-два и това му доставя голямо удоволствие и е доволен, че го е направил и за него си е струвало. Друг обаче примерно за тези 30 лева кара бъги 2 часа и за него си е струвало също така, обаче нито единия би дал 30 лева за бъги, нито другия 30 лева за книгата. Добре, ще кажете, много ясно, хората имат различни вкусове и какво? Ами работата е там, че тези хора не отказват другото защото не им харесва въобще, а защото съотношението цена/удоволствие(щастие) не е приемлива за тях.  С други думи, първият би карал бъги за 10 лева,  а вторият би прочел книгата за 5 лева.  Да обаче цената няма как да е различна за двамата, защото единият винаги би бил недоволен, че другия плаща по-малко, при положение че получават едно и също. От друга страна обаче точно ако това беше възможно, би позволило предлагащите тези услуги/предмети да максимизират печалбата си, стига цената да не пада под себестойността. Т.е. идеалният вариант за предприемачите би бил потребителите да нямат контакт помежду си. Това звучи малко невъзможно, ама ако се замисли човек, каращите бъгита, мотори и т.н. рядко са в една среда с четящите книги вкъщи, така че може да се каже, че комуникация между двете групи липсва и при определени условия все пак може да се получи.  Същестуващ пример за подобно нещо са концертите, мачове и т.н., де факто всички получават едно и също нещо, обаче едни са там за 50 лева, други за 10 и макар че разликата в полученото в никакъв случай да не е 5 пъти, то все пак всички са доволни. Значи за концерт може, ама една дреха примерно не може мутресата да си я вземе за 100 лева, да се хвали пред приятелките си, а ти да си я вземеш за 30 лева, защото ти допада ама за повече просто не би я взел.  И понеже някой ще каже: е да, ама едните гледат от по-близо/по-удобни седалки etc., затова дават повече пари. Ами да, ама така и четящият като се качи на бъги ще кара внимателно с 30 и ще гледа да не се претрепе, докато другият ще фучи със 60 правейки скокове и т.н., демек преживяването е съвсем различно а цената си е една. Също и екстремистът няма да получи същото удоволствие от книгата защото няма да я оцени/разбере напълно.

Към тази тема ме насочи наборът ми от безсмислени на пръв поглед предмети, за които съм споменавал. Хората ги гледат и се чудят и викат „Добре и за какво ти е?“, защото са свикнали да приемат, че нещо може да ти дава щастие само ако го ползваш по предназначение, ако има такова. Някой като си купи картина, никой не го пита „И ся тая картина за кво ти е?“. Както хората се радват на картините си, така и аз се радвам на безсмислените си предмети, за които нямам предназначение. Не ги наричам изкуство в никакъв случай, просто давам пример за начинът на възприятие.  Останал съм с впечатлението, че повечето хора не си позволяват да си купуват такива неща главно заради отношението на другите. В крайна сметка всеки си има своите странности и стига да са в рамките на нормалното няма лошо да ги проявява понякога.  Това прозвуча малко като „Не гледайте коза на терасата си“, но както и да е.

Та, на кратко, ако имах 20 лева и трябваше да избирам между гумена топка и обувки PRADA и двете на цена 20 лева, но след това трябваше да седя 3 дена в празна стая, щях да си купя гумената топка.  Не съм сигурен дали това е правилното „на кратко“, но в момента не се сещам друго, така че това остава.

п.п. вероятно заглавието трябваше да е по-скоро „цената на удоволствието“, но ми се стори, че насочва в друга посока, която не отговаря точно на тематиката, затова го оставих така.

п.п.п. ..а и „цената на щастието“ със сигурност е по-търсена фраза в google, хяхя

п.п.п.п. Дълго ентри, OH YEAAH, първото сериозно за новото място, старите хора са казали, каквото ти е първото сериозно ентри, такива ще са ти цяла година.

п.п.п.п.п. Старите хора не са казвали подобно нещо.

парам-пам-пам-пам-пи

няма ентри:/

Но скоро ще има! и това го пиша само за да има нещо, което да ме накара да го напиша наистина скоро. Но може и да не стане така.. кой знае?

Ново място, нов късмет

ТАДАДАДАММММмМММмм….

BEHOLD! Новият дом на моя блог! Надявам се Ви харесва.

Промяната се наложи заради изчезването на предния хост, която, този път, ще е перманентна предполагам. Ако все пак бъде възстановен, ще постна там ентри насочващо евентуалните посетители насам. Добрата новина е, че несериозността на поддържащите bloghub-a ми беше известна и затова редовно си export-вах блога, та сега сравнително бързо успях да преместя всичко тук.  Други промени засега не се очакват, дано новото лице на блога ме вдъхнови да поствам по-често, но времето ще покаже.

Призовавам всички, които имат някъде линкове към блога ми, да ги актуализират към сегашния адрес.

Благодаря за вниманието.

Това ли беше?

Не знам кога точно е станало, вероятно близките дни, но ако някои от вас още не е забелязал, Globul смениха ъъ… девиза си, ако може така да се каже.  Предишното “Най-доброто предстои”, което всеки е чувал стотици пъти е заменено от… “Нашият свят си ти”.  Това, разбира се, повдига някои въпроси.  Първият от които е, това ли е, аджеба, най-доброто?

Щом преди казваха, че предстои, а сега вече не, по пътя на логиката човек заключва, че явно най-доброто е дошло и това е то сега, което предлагат в момента. Добре, ама това не е някак си много позитивно, създаваха съспенс толкова време за най-доброто и сега без кой знае каква промяна айде, стана то. Разбирам да бяха направили безплатни разговори към всички за 5 лв. на месец, или нещо такова, да си каже човек “еее ето това е най-доброто, евала” и така спокойни да сменят catchphrase-a със сегашния. Ама така се случи някак тихомълком. Причината за смяната по-скоро, според мен е, че от Globul са осъзнали какъв  автогол са си вкарали с предния девиз или както там се наричат подобни фрази, защото се получава, че няма как да се измъкнат от него.  Ако остане още, то тогава излиза, че хората не получават в момента най-доброто, на което са способни от Globul, а трябва да чакат още Бог знае колко, щото видиш ли, то предстои… Това добре, ама докога така си мислят хората? Ами, явно досега.  Обаче сега, като са решили да го сменят се получава друго лошо, ако сега е най-доброто и някой не е доволен, значи ли че трябва да мине към друг оператор, ‘щото Globul вече са достигнали върха си и явно не смятат повече да се развиват, та или си с тях или не.  Предполагам просто се надяват хората да не се замислят много много над тези неща, както правя аз, и по възможност да забравят предното за предстоящото най-добро.  Добре, да кажем, че хората ще го забравят сравнително бързо и никой няма да ги държи отговорни, че това не е най-доброто.  Новият девиз обаче, повдига някои други въпроси..

“Нашият свят си ти”

Добре де, не трябва ли техния свят да са телекомуникациите и другите технологии, чиито услуги предлагат. Това тяхното ми звучи малко creepy, сякаш ни следят постоянно и са свръх загрижени за благосъстоянието ни. Ясно, че искат да покажат, колко са важни за тях клиентите и че без тях са нищо и т.н., ама чак толкова..  Плюс това, помня, че по психология навремето учихме, че да се използва “ти” е твърде лично и нахлуващо в пространството ти.  Поне да беше “Нашият свят сте вие”, ама неее, трябва да покажат, че са точно аз единственият съм им света, айде моля ви се, няма нужда.  Само дето не са добавили стърчащ пръст, който да да те сочи.  Не бих казал, че е сполучлив новият им подход. Както и предният де,  ако съм един абонат на друг оператор, щом най-доброто им предстои, ще изчакам да видя какво е и тогава ще се прехвърля. Ама нещо май ще пропусна. Сега някой може да каже, че така говоря, понеже съм лоялен клиент на Мтел и ще са донякъде прави, ама нали идеята е именно да се печелят нови клиенти от конкуренцията. Е, няма да стане така, you creepy, creepy Globul!

п.п. Понеже обикновено не споменавам конкретни марки и имена, надявам се да не съм нарушил десетки авторски права и други такива (bandit)

Нови мисли за блоговете

Разбрах какъв е един от проблемите на блогването! Твърде масово е. Ето, дори аз имам блог и пиша сега как е твърде масово, но сега ще обясня какво имам предвид. Първо човек си вика, хубаво, нали, безплатно е, свободно е за всеки, защо да нямат хората, никой не те кара да ги четеш? Това е вярно, разбира се, но все пак количеството пречи защото разрежда качествените блогове(каквото и да значи това) с всевъзможни оплаквания от държавата и сивото ежедневие, споделяне на клипчета от youtube и споделяне на 5 неща, които намерих под леглото си. Естествено, по-скоро бих включил своят собствен блог във втората графа, но не съм аз човекът, който да реши(а вие, петимата!). Получава се като кабелната телевизия. Имаш 100 канала, от които гледаш 5, другите ест, никой не те кара да ги гледаш, можеш да запомниш точно къде са желаните от теб и все пак другите ти отнемат от времето с глупостите си, когато решиш да провериш за нещо хубаво извън тези 5 все пак, човек трябва да разширява кръгозора си. И както се нароиха 1000 малки кабеларки, щото всеки си мисли, че е много яко да има телевизия и има всякакви идеи за нея, които са уникални, но в крайна сметка какво се получава? Едно посредствено нещо, всъщност десетки, стотици посредствени неща. В случая на блоговете даже хиляди в национален мащаб, в световен сигурно милиони. И също като телевизиите хората си правят блог и си мислят колко ще е готино, ще си пишат разни неща и другите ще им се кефят. Еми да, ама като има още 9823118210 някак си не е точно така. Дори да не беше блог, а супер сила, ако всеки, който поискаше, я получаваше, удоволствието от нея щеше да се загуби до голяма степен. Добрата страна обаче е, че ако за да направиш добра телевизия освен добри идеи трябват и много пари, то за добрия блог добрите идеи и малко акъл са напълно достатъчни. Всъщност добрите идеи не са основното в случая. Все още не е избистрено какво точно привлича читателите към даден блог, естествено има наистина добри, които са заслужили мястото си, но други са просто “втф? Как може това да е интересно на толкова хора?” Hell, някои дори се считат за авторитетни и ги цитират в във вестници за да покажат на “простолюдието” какво, аджеба, мислят за случващото се БЛОГЪРИТЕ, каймакът на България интернет обществото. С нетърпение очаквам и моментът, когато българските пенсионери ще започнат да си правят блогове, където да милеят по социализма, да се оплакват от невъзпитаната младеж и “наркоманите” и да споделят къде е най-евтиното кисело мляко. В нета такива има отдавна.  Предполагам, че както при телевизиите и радиата, трябва да има институция, която да контролира къде какво се пише, но като знам какви хора са БЛОГЪРИТЕ и как лесно се нарушават правата им ежедневно, вероятно ще се вдигне голям шум и поне 100 от тях ще пропуснат weekend извън софия за да протестират пред *instert random известно място*.

Така че не ни остава нищо друго, освен да се радваме на (не)ограничените възможности, които ни предоставя ИНТЕРНЕТЪТ и да блогваме, защото дори да имаш въздействие върху един човек, пак си е струвало минималното усилие.

Невидимите луксове – част 1

След дълго затишие и известно време пълна липса на блога, по необясними причини, се завръщам с една кратка поредица от ентрита за обикновени неща, за които хората не са достатъчно благодарни, че им се случват/притежават. И така, започваме с първото, а то е:

Да се наспиш

Ако сега си казвате: „Какъв лукс е това, аз се наспивам винаги“, то вие сте щастливец и много хора биха ви завидели, че ежедневно се наслаждавате на този лукс. Много хора всъщност подценяват наспиването и си мислят, че е просто да имаш 9-10 часа, отделени за сън. Сега аз естествено не съм специалист, макар че не веднъж съм се замислял да се занимая по-сериозно със сънища и т.н., но като човек се замисли, има доста фактори, от които зависи.  Ето някои:

– Имаш подходяща обстановка – тук включваме подслон, бил той стая или само навес или дори палатка, зависи от човека. Също така – тишина и тъмнина. Никакви шумове, които да те събудят, били те от съседи, мотори по улиците, комари и мухи из стаята и т.н.

– Имаш подходящо легло – това си е основното за доброто наспиване, много хора не могат да спят къде да е, така че е важно човек да си подсигури поне това условие, бидейки най-зависещото от него.

– Имаш достатъчно време – основната причина, да не се наспиват повечето хора е, че други дейности отнемат от полагащото се време за сън.  Аз лично, често нарочно съкращавам времето си за сън,  решавайки да правя по-интересни неща. Масовият случай обаче не е такъв, затова достатъчното време за сън, особено извън weekend-a, си е лукс.

– Имаш физическото състояние – с други думи – нищо не те боли, не ти е лошо, не ти е гладно/жадно, не ти е неудобно, топло, студено и други такива.

– Имаш психическото състояние – няма нещо, което да те притеснява до толкова, че да не можеш да спиш спокойно или просто ти отнема много време да заспиш.  Понякога и прекалено въодушевление или очакване също може да пречи, което не е хубаво също. Много хора си мислят, че сънят няма как да им се размине, рано или късно, дори някой от горните фактори да липсва, ще заспят по някое време, но мозъкът, както знаем, е МЕГАМОЩЕН що се отнася до човека и може като нищо да отнеме тази привилегия. Към тази графа включвам и липсата на кошмари и по-леки, но все пак неприятни сънища. Дори да си е спане, след подобни човек рядко се чувства наспан.

Хмм.. май тези са основните. Наспиването обаче често се бърка с явлението, което аз наричам „ПРЕспиване“. Това е когато човек няма сън за наваксване, тоест предните дни е спал достатъчно (7-8-9 часа), но въпреки това решава да се „наспи“ и спи примерно 11 часа. И си мисли, че се е наспал, но всъщност не е въобще свеж, даже се чувства леко парцаливо, лол.   Друго, което е важно за наспиването, е то да става в обичайните за това часове, сиреч вечер. По принцип хората свързват наспиването с липса на аларма или нещо друго, което да им прекъсне съня, но според мен ако събуждането не е толкова стряскащо е по-скоро полезно след нужното време за сън.

Всеизвестно е, че най-доброто място да се наспи човек, това е планината, а най-лошото – комините на марица-изток. Добре де, за второто не съм сигурен.  Както и да е, изводът от това изброяване на основно очевидни неща е, че човек трябва по-често да се наспива, защото е полезно, приятно и най-важното – безплатно. Така, когато колегата ви каже „Виж, взех си  iPhone!“ вие му кажете „Аз пък се наспах!“ и ударете два-три пъти юмруците си странично един в друг, сещате се..

Живот в кутийка

Реших, че е крайно време да напиша нещо, току виж с едно ентри ми дойде ентусиазмът за повече следващите дни, та както обикновено веднага изникна въпросът: За какво да пиша? Почудих се малко, погледнах файла с теми, не си харесах, почудих се още малко и изведнъж ми хрумна. Беше точно пред мен, не написана на хартия или на монитора, а отвън, висока 30тина метра бетонна тема – блоковете.
Блоковете, но не техните физически характеристики, естетически качества или други такива, а както става ясно от темата, животът на хората в тях. И даже по-точно, животът на хората в големите градове въобще. Както всички знаем, повечето хора в България, а и по света, живеят в градовете, ясно е, че в други държави блоковете не са толкова популярни и много от хората живеят в къщи, но това са просто едни по-хубави кутийки с градинка и басейнче, но все пак натъпкани максимално в по-големи кутии.
Хората често гледат големите градове и се радват на сградите и парковете и особено на светлините вечер, хубаво е наистина как светят градовете вечер. Отблизо обаче, виждайки тези светлини хубавото бива заместено донякъде от съжаление към хората, чиито светлини са това. Гледаш как в блоковете светят апартаменти, стаи, кухни, виждаш хората в тях, понякога обзавеждането, всяка кутийка с различно, с различни хора с различни животи, натъпкани и кротко почиващи си след уморителния работен ден. Хората в големите градове са отчуждени един от друг, всеки си гледа своето, не го интересува какво става в съседните кутийки, освен ако не смущава спокойствието му. Други пък нетолкова кротко се забавляват натъпкани в дискотеки или по други места и уж са заедно, но в крайна сметка всеки се прибира в кутийката си, няма как иначе, трябва да се спи. Понякога заставам на прозореца си към 2-3 вечерта и гледам отсрещните блокове. От сигурно стотина апартамента светят максимум един-два. Всички други са тъмни, хората чинно си почиват в леглата, всичко е тихо и чака настъпването на новия ден. Ще кажете това е природа, хората спят вечер. Да, така си е и все пак в такива моменти си мисля, че има нещо твърде нередно в това. Не в спането, а в превръщането на градовете в казарми. Няколко часа по-късно хората излизат от кутийките си и се качват в колите си и тръгват за работа, но преди това отиват в задръстването. Знам, не навсякъде има задръствания, но всеки уважаващ себе си голям град има поне две-три места с такива. Задръстванията са ми даже по-анти. Тогава гледаш пак хората натъпкани, но този път в още по-малки кутийки. Седят си и чакат. Чакат, чакат и стигат до работното си място – широка поляна, по която цял ден волно бягат и махат с ръце. Всъщност не, отиват в друга кутийка, йей! И ето го в крайна сметка, живота в кутийка. И после гледаме по новините ферми за животни и си викаме егати как са ги натикали, само и само да извлекат максимална полза на минимална площ. Е, не е трудно човек да види аналогията, ако се замисли. Това, което ме смущава не са самите кутийки, аз също винаги съм живял в такава и даже си ми е уютно. Смущава ме това каква голяма роля играят тези кутийки в живота на хората. Те не са просто място за живеене, а цел – да имаш по-голяма и по-хубава за живеене, да имаш по-бърза и по-скъпа за ходене до работа, която ако може да е също в някоя много хубава кутийка и да се печелят много пари за по-хубави от предните. И сега естествено ще кажете: Чакай малко, ами семейството, приятелите? Ами да, именно, лошото е, че нерядко, придобиването на въпросните кутийки уж с цел да се чувства семейството по-добре отнема толкова време и усилия, че в крайна сметка дори придобити, се оказва, че не е било това най-важното. Не, че не е важно, естествено, човек трябва да живее в прилични условия. Но човек също трябва и да си даде сметка дали си струва да работи 8 часа и да хаби още 2-3 в път, да диша въздух, в който кислорода е последното нещо, което има, да се разправя със съседи, които имат собствени разбирания за обществен ред и т.н. и т.н. Не, че нещо ще се промени де, все повече хора ще се насочват към градовете, а животът ни ще става все по кутийчест, важното е човек от време на време да си задава въпроса какво точно прави и с каква цел, а не само да се носи по течението или защото така трябва, видиш ли.. Надявам се кутийките ни да не стават все по-малки и по-малки докато накрая се окаже, че въобще не е нужно да излизаме от тях или просто не можем, щото всъщност вече са килийки, а незнайно защо от тиловете ни излизат кабели. Ха-ха.
И ето, стана пак 4 часа, дискотеката срещу мен се изпразни, хората се назабавляваха и се върнаха по кутийките си, изпълнили дълга си да излязат събота вечер също както другите дни изпълняват дълга си да не излязат, а да се наспят за работа, разбира се.